Сблъсък
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сблъсък». Краткое содержание книги:
Две млади жени наемат лодка и се отправят към далечен остров, за да открият мястото на сблъсъка и да изяснят мистерията. Но нямат представа в какво се забъркват…
В същото време един учен се натъква на неизяснен източник на силно гама-лъчение в слънчевата система. Скоро обаче намират обезглавения труп на учения, а данните изчезват.
Изображения с висока резолюция, направени от НАСА, разкриват необяснима находка. В кратера Волтер върху една от луните на Марс — Деймос — е дълбоко заровена някаква структура с очевидно изкуствен произход. Бързо изчисление показва, че на всеки 60 часа кратерът върху Деймос сочи към Земята. И в този кратер нещо става… Тайнствената структура като че ли е активирана, а трупащите се на земята разкрития постепенно очертават една ужасяваща картина на предстояща катастрофа с потресаващи мащаби. Уайман Форд и екип от учени разполагат с много малко средства за борба — космическата сонда Орбитър и няколко малки сателита, кръжащи край Червената планета. Нито едно от тези средства дори отдалечено не прилича на оръжие. А 60-те часа неумолимо изтичат…
Пъхна лулата и дрогата обратно зад рибарските такъми и се понесе към щурвала, чувствайки се като краля на света. Видя отново „Марея“, която хвърляше дълга сянка върху водата и в него отново се надигна мрачна ярост. Те копаеха за съкровището и щом имаха карта, току-виж го намерили.
Внезапно го озари една идея. Добра идея. Всъщност най-добрата, която някога му беше хрумвала.
Уърт погледна към часовника си; часът беше четири. Момичетата, изглежда, смятаха да прекарат нощта на лодката. Което щеше да му даде достатъчно време да отиде до Раунд понд, да зареди, да купи бира и говежда пастърма от „Кинг Ро“. Можеше да посети дилъра си, да се запаси с още дрога и да си прибере парите за нещата, които беше задигнал от оная къща на остров Рип. Щеше да се върне на Лаудс към зазоряване.
Той се изсмя, даде газ, завъртя кормилото и потегли обратно покрай остров Тръмкап към пристанището на Раунд понд.
С парите от съкровището щеше да си купи нова лодка — и щеше да я кръсти „Череп и кръстосани кости“.
12.
— Прилича на прасенцето Скуилър — каза Марк Корсо. — Виждала ли си го някога? Голямо, меко, дебело и розово.
Марджъри Ланг се облегна назад и се засмя, разлюлявайки дългата си черна коса, след което вдигна чашата с мартини към свитите си устни. Корсо наблюдаваше как едрите й гърди опъват прилепналата памучна блуза. Седяха в един от онези тематични барове в Калифорния, обзаведени с мебели от бамбук и тис, с покрив от гофрирана ламарина и цветни лампи, натруфени точно като някоя дупка по бреговете на Ямайка. Звучеше реге музика. Защо всичко в Калифорния трябваше да прилича на нещо друго? Той си спомни какво беше казала Гертруд Стайн за Калифорния: „Там няма там.“ Колко вярно беше това.
— Фрийман ме предупреди за него — продължи той.
— По дяволите, как подобен тип е успял да се издигне до такъв пост?
Ланг остави питието си и се наведе заговорнически към него, слабото й, атлетично тяло се огъна като пружина.
— Знаеш ли защо държи вратата си затворена?
— Често си задавам този въпрос.
— Сърфира из порносайтове.
— Наистина ли?
— Онзи ден почуках на вратата и чух внезапно шумолене отвътре, сякаш се беше стреснал. И после, когато влязох, той трескаво си запасваше ризата, а мониторът му беше изключен.
— На бас, че си е прибирал оная работа. Повръща ми се дори само от мисълта за това.
Ланг се засмя звънливо, завъртя се на стола си към него, косата й отново се разлюля, а коляното й докосна неговото. Чашата й беше почти празна.
Той също пресуши своята и махна на бармана за второ питие. Коляното й продължи да се притиска към неговото. Ланг работеше като специалист по метеорология, стаята й се намираше малко по-надолу по коридора. Тя беше забавна и непочтителна, приятно разнообразие след контактите с грубияните, които обитаваха кабинетите в неговия край на сградата. Освен това беше умна. Първо поколение американска китайка, тя беше израснала в задния двор на пералнята, която държаха двамата й родители. Те не говореха английски, а тя беше отишла да учи в Харвард. Корсо харесваше такива истории. Тя приличаше на собствения му дядо, който беше избягал от дома си в Сицилия и беше отишъл в Америка съвсем сам, на четиринайсетгодишна възраст. Корсо се чувстваше някак свързан с нея.
— Прочете ли доклада за Фрийман? — попита той.
— Да. — Барманът плъзна питиетата към тях и тя взе чашата си. — Толкова е зловещо. Двамата идвахме от време на време тук да пием по едно.
Корсо беше чувал, че между Ланг и Фрийман беше имало нещо. Надяваше се да не е вярно.
— Наистина е ужасно да го убият така. — Тя поклати глава и косата й се развълнува. Корсо се възползва от момента и притисна по-силно коляното си към нейното. В отговор усети нейния натиск. Усещаше как мартинито препуска из капилярите му. — Сигурно си го преживял много тежко.
— Така е. Той беше много добър човек. Малко луд.
— Знаеш ли защо го уволниха? — попита тя.
— Не съвсем. Със сигурност не е заради влошаването на работата му. Сигурно е имал някакъв спор с Дирквайлер заради онези данни.
— Какви данни?
— За гама-лъчите. — Корсо осъзна, че нарушава разпоредбите, разговаряйки за данните извън сградата, и то с човек от друга секция. Той отпи от питието си; майната им на правилата.
— А, да — рече тя. — Той говореше нещо за това, но не можах да го разбера съвсем. Та какво за гама-лъчите?
— Като че ли някъде на Марс има източник на гама-излъчване. С постоянно местоположение. И доколкото успях да разбера, след като изчистих страничните шумове, със слаба цикличност.