Сблъсък

— Прав сте.

Когато Корсо се обърна, за да излезе от стаята, Дирквайлер го спря:

— Само още едно нещо.

Той се обърна.

— Това може да ти се стори интересно. — Той хвърли няколко защипани с кламер листа, които паднаха на бюрото пред Корсо. — Окончателният полицейски доклад за убийството на доктор Фрийман. Било е обир — изглежда, доктор Фрийман се е прибрал вкъщи точно когато не трябва. Откраднати са куп неща: ролекс, бижута, компютри… Мислех, че ще искаш да го видиш. Знам, че бяхте близки.

— Благодаря ви — отвърна Корсо и взе листата.

Върна се в кабинета си, седна зад бюрото, хвърли записките на Фрийман за гама-лъчите в чекмеджето и го затръшна. Фрийман беше прав, Дирквайлер беше ужасен шеф. Въпреки това аномалиите в гама-лъчението, които беше открил на твърдия диск, и които беше продължил да разследва и на работното си място, бяха поразяващи. Даже нещо повече. Фрийман се беше оказал прав: това може би беше голямо откритие, истински удар. Колкото повече размишляваше върху изводите си, толкова повече се плашеше. Просто трябваше да си наляга парцалите, да обработи данните и след това да ги представи по възможно най-безпристрастния начин. На Дирквайлер можеше и да не му хареса, но от значение беше единствено мнението на директора на мисията, Чарлз Чодри, който беше пълна противоположност на Дирквайлер.

Корсо взе доклада за смъртта на Фрийман и го прегледа. Беше написан на полицейски жаргон, използваше фрази като „извършителят е използвал агресия спрямо жертвата, удушавайки я със струна от пиано“ и „извършителят е претърсил помещенията и е осъществил бързо напускане на местопрестъплението пеша“. Докато четеше, усети как тъгата и ужаса от убийството на Фрийман се смесват с облекчението, че все пак става въпрос за случайно престъпление. Дори бяха хванали престъпника — някакъв наркоман, който търсел пари. Обичайната тъжна и безсмислена история. Той затвори папката и потрепери при мисълта, че всеки е смъртен. Беше се възмутил от това, че на погребението бяха дошли само двайсетина души, като той беше единственият от лабораторията. Това беше едно от най-тъжните преживявания в живота му.

Отхвърляйки всички тези мрачни мисли, Корсо се обърна към работната си станция и отвори файла с данните от SHARAD — проникващият радар, с помощта на който орбиталният апарат картографираше подпочвения релеф на Марс. Продължи да работи върху тях без прекъсване до края на деня, обработвайки данните и изчиствайки образите. Твърдият диск все още беше в апартамента му и той щеше да се върне към гама-излъчванията, когато се прибере у дома. Въпреки двете проверки по сигурността все още никой не беше усетил липсата му; по някакъв начин Фрийман беше успял да заобиколи всички проверки и процедури по сигурността. Ако някога забележеха липсата на диска, Корсо имаше план как веднага да се отърве от него. Но дотогава беше изключително удобно да го държи вкъщи, където можеше спокойно да работи до късно през нощта.

Беше осъзнал, че с това откритие ще направи кариера.