Сблъсък

— Е, тук съм.

— Кърк, по дяволите, колко си отслабнал! И косата ти е посивяла! Но има една древна камбоджанска поговорка: „Това, че покривът е покрит със сняг, не означава, че в камината няма огън.“ — Той отново се засмя.

— Малко ме съмнява това да е древна камбоджанска поговорка.

Кхон безгрижно махна с ръка.

— Донесох ти подарък. — Той бръкна в джоба си и извади малка каменна глава на Гаруда, митичното крилато същество. — Фалшива е, естествено. Добре дошъл отново.

Форд бръкна в джоба си, доволен, че навреме се беше сетил за стария камбоджански обичай за размяна на подаръци.

— Ето нещо и за теб.

Кхон се втренчи в изваяния зелен камък през кръглите си очилца.

— Не ми казвай, че си купувал скъпоценни камъни в Банкок!

— Това е смарагд и е истински. Ниско качество, разбира се, но ми хареса обработката. И повярвай ми, не са ме прецакали.

Кхон присви очи, свали очилата си, избърса ги с пеша на ризата си и отново ги сложи.

— Леле, и това е Гаруда!

— Великите мозъци мислят еднакво. — Форд кимна с глава към полето отвъд палатките. — Хайде да се поразходим.

Двамата тръгнаха натам. Кхон каза:

— Досега нямах възможността да ти кажа колко много, много съжалявам…

Форд го прекъсна с леко движение на ръката.

— Моля те, недей.

Кхон кимна и двамата продължиха да вървят по полето. Той махна с ръка.

— Добър бизнес е това, как мислиш?

— Отличен бизнес — каза Форд. — Сега вече не се събарят храмове, за да се крадат истински неща. Одобрявам от сърце.

— Добре дошъл в новата Камбоджа!

Докато вървяха през полето, Форд се възползва от възможността да огледа стария си приятел с периферното си зрение. Той ни най-малко не се беше променил; въпреки че Кхон трябваше да е навършил поне петдесет, той изглеждаше неостаряващ. Облечен със спретнато маслиненозелено ленено сако, бяла риза, вратовръзка с разхлабен възел, панталони с цвят каки и с бастунче в ръка, той приличаше на статист от филм за Индиана Джоунс. Но външността лъжеше; той беше рядко безстрашен мъж, спокоен и самоуверен. Такъв става човек, помисли си Форд, когато порасне под управлението на червените кхмери.

— И така, Кърк, каква е задачата?

— Меденки.

— Мацки или камъни?

— Камъни. Дойдох да открия източника. Мината.

Кхон се спря и се обърна към него.

— Да не си се върнал в ЦРУ?

Форд поклати глава.

— На свободна практика съм.

Ръката на Кхон се отпусна върху дръжката на бастуна.

— За кого работиш?

— Няма значение. Работата ми е да намеря координатите, да я фотографирам и заснема с камера и да предам информацията.

— А те какво ще правят с нея?

— Не знам и не ме интересува.

Кхон поклати глава замислено и се почеса по ухото.