Да яздиш диво пони
- Автор: Олдридж Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Абаджиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Да яздиш диво пони». Краткое содержание книги:
Джеймс Олдридж е автор и на много книги за възрастни, повечето от които са преведени на български.
Блу го плеснал с юздите по задницата, разклатил двуколката, но Бо пак не реагирал. Джоузи седяла в количката и се смеела, доволна от това, че Бо не изпълнява моментално каквото му се нареди.
— Хайде, Бо! — подвикнала тя окуражително. — Хайде!
Бо се огледал, но не помръднал от мястото си. Тогава пристигнал Елисън Еър в пикапа си и казал на Джоузи:
— Лош принцип е, Джоузи, да оставиш конят сам да решава. Ти трябва да решиш.
Взел камшика от двуколката, силно шибнал Бо по хълбоците и той подскочил лудо. Галопирал стотина метра по коларския път и макар че Блу го държал здраво за юздите, свърнал встрани по песъчливия банкет и поел през ширналите се ливади.
— Не го спирай! — викнала Джоузи на Блу. — И не му разранявай устата.
Блу не се и опитвал да го спре. Държал се за подскачащата, олюляваща се двуколка и ругаел Бо с нецензурни думи, друсайки се и залитайки на твърдата седалка. Най-сетне Бо се предал заради меката си уста и позволил на Блу да го изкара обратно на пътя. Не спирал да отмята гневно глава, а и не можел повече да търпи врязващата се юзда.
Въпреки всичко след този урок устата му била леко разкървавена и Джоузи се ядосала на Блу затова, че бил жесток към Бо. Блу се въздържал да не избухне и й обяснил, че друга възможност не е имало — иначе трябвало да пуснат Бо обратно в саваните.
— Впрегнеш ли го веднъж — рекъл Блу, — не бива да му отстъпваш за нищичко, дори и да му разраниш устата.
Джоузи знаела, че баща й и Блу са прави, но искала сама да ръководи нещата.
Но Блу имал нареждане от Елисън Еър да смекчи до голяма степен нрава и упоритостта на Бо, преди да Вземе и Джоузи в двуколката. И Джоузи се придвижвала с количката си до коларския път, крещяла наставления на Блу, а той се мъчел да усмири Бо, който все галопирал и подтичвал. Трябвало да го научи да бяга в тръс, леко и равномерно, иначе не ставал за впрягане. На кучето Макс било разрешено да подтичва до Бо — щом тръгнел в лек или бърз галоп, Макс го изпреварвал, излайвал един-два пъти до предните му краха и Бо намалявал ход. Полека-лека кучето и понито установили добро делово сътрудничество. Ритник, а срещу ритника — ухапване и Бо разбрал, че с Макс шега не бива.
При опитомяването на конете има, разбира се, един психологически момент, когато те спират да упорстват и започват да се приспособяват към онова, което се иска от тях. Наблюдава се до известна степен и осъзнаване. Ето този момент чакал Блу. И Джоузи също. Гледала как Бо подтичвал в тръс по коларския път, зад бараките, около градината и викала на Блу:
— Той е друг! Сигурна съм. Вземи ме до теб, Блу! Моля ти се!
Една вечер Блу установил, че в Бо настъпва онази тайнствена промяна, която означавала край на безгрижните дни в саваните и съобщил на Елисън Еър, че понито е готово за Джоузи. Всеки ден Джоузи отивала на количката си при впрегнатото пони. Отвеждала го от двуколката до ливадката пред конюшнята, като го държала за оглавника, а то вървяло след количката. Успявала и да го оседлава, като заставала на специално издигнат подиум. Бо отивал при нея, щом се появявала на оградата около конюшнята.
— Бо! — казвала тя заканително. — Ела веднага тук!
— Всичко върви много добре — казал Блу на Елисън, като се качвали веднъж на двуколката. — Но той крие все още много изненади. Не е злоблив, нито е необуздан, но все още търси възможност да се прояви.
Елисън държал твърде уверено юздите и Бо не можел да му изиграе номер — подтичвал в тръс напред-назад като стар кон, свикнал години наред да се подчинява на господаря си.
— Хм-м-м — подозрително рекъл Елисън, като слизал от двуколката. Чувствал, че Бо не е чак толкова послушен, колкото изглеждал. — Е, хайде — подканил той Джоузи.
Джоузи се приближила до двуколката, Блу я вдигнал и я настанил до баща й. Тя дръзко грабнала юздите от ръцете му, без да му даде възможност да протестира, и извикала:
— Давай, Бо! Давай!
Бо потеглил — внимателно и кротко в умерения си лек тръс. Но Джоузи го подканила да засили ход.
— Не го насилвай — казал баща й. — Бъди нащрек.
Всичко вървяло много добре, докато стигнали до няколко евкалипта на завоя към реката. Тъкмо завили и срещнали майката на Джоузи — Пат, която се връщала с крайслера си от гости. Лице срещу лице с крайслера, Бо инстинктивно пренебрегнал подръпването на юздите, които го спирали, свърнал встрани и хукнал презглава на милиметри от колата, въпреки че Джоузи продължавала да дърпа силно юздите. Елисън ги грабнал от нея, станал прав и така рязко ги опънал, че Бо застинал на място с подвити предни крака.
— Какво лудо зверче! — възкликнала майката на Джоузи, стресната от близкото разминаване. — Защо се държи така?