Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Франкенщайн (Или новият Прометей)
Франкенщайн (Или новият Прометей) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Франкенщайн (Или новият Прометей)

Электронная книга - «Франкенщайн (Или новият Прометей)». Краткое содержание книги:

Мери Шели (1797–1851) дължи световната си слава на един облог. И на таланта си, разбира се, не съвсем обичайно за една деветнадесетгодишна девойка. Или по-точно млада жена — по времето, когато създава своя знаменит роман, тя е съпруга на поета Пърси Биш Шели. Оставила е и други произведения, но нито едно от тях не може да съперничи на философската дълбочина на „Франкенщайн“, на която романът дължи своята смайваща времеустойчивост. Проблемът впрочем е актуален за всяка епоха, за всеки етап от развитието на човечеството: това е проблемът за сложната връзка между творение и създател, между цел и резултат, между мечта и реалност. „Франкенщайн или новият Прометей“ е пълното заглавие на романа, кодирало едновременно ирония и сериозно предупреждение — ако Виктор Франкенщайн е един „нов Прометей“, тогава чудовището, създадено от него, е един „нов Адам“? Отговорите на този въпрос не са малко, но колко от тях звучат успокоително?
1 ... 10 11 12 13 14 15 16 17 18 ... 88
Перейти на страницу:

Когато станах на петнадесет години, ние се преместихме да живеем в нашата къща около Белрив и там станахме свидетели на една необичайно яростна и страшна гръмотевична буря. Тя връхлетя върху ни иззад Юрските планини и гръмотевици се разразиха веднага с оглушителен трясък от всички страни. През цялото време аз следях бурята с любопитство и задоволство. Бях застанал до вратата и изведнъж видях как струйка дим, последвана от пламък, започна да се вие от един стар, могъщ дъб на около двадесет метра от нашата къща; и още не беше изгаснала ослепителната светкавица, а дъбът просто изчезна — от него остана само един поразен дънер. Когато отидохме да го разгледаме на другата сутрин, видяхме, че дървото бе раздробено по особен начин — ударът не го беше разбил на трески, а направо на трохи. Никога не бях виждал такова унищожение.

До този инцидент не се бях запознавал с основните закони на електричеството. По време на бурята ни гостуваше един голям учен из областта на естествените науки и възбуден от гибелта на стария дъб, той започна да обяснява надълго и нашироко някаква своя теория за електричеството и галванизма, която ми се видя и нова, и удивителна. Това, което чух от него, захвърли далеч на заден план Корнелий Агрипа, Алберт Велики и Парацелз — повелителите на моето въображение. Ала по едно фатално стечение на обстоятелствата сриването на тези идоли обезсърчи моите проучвания. Реших, че човек никога нищо няма да научи. Изведнъж всичко, което толкова дълго бе държало в плен вниманието ми, ми се стори жалко. Попаднал във властта на един умствен каприз, чиито жертви, изглежда, често ставаме в годините на нашата ранна младост, аз зарязах моментално всичките си предишни занимания, захвърлих настрана естествознанието, обявих го за безплодно извращение и изпитах най-дълбоко презрение към лъженауката, която нивга не ще прекрачи дори прага на истинското знание. Изпаднал в такова настроение, аз се посветих незабавно на математиката и всички клонове на науката, които имат връзка с нея, защото реших, че са иззидани върху солидни основи и са достойни за внимание.

Ето колко странно са устроени нашите души и какви крехки връзки ни придържат към успеха или провала. Като се обърна назад, имам чувството, че тази почти свръхестествена промяна в наклонностите и волята ми е била подсказана непосредствено от ангела-хранител на моя живот — негов последен опит да отклони курса на бурята, вече заредена, готова още тогава да се разрази над мен. Победата на духа-пазител бе оповестена с необичайно за моята душа спокойствие и доволство, възцарили се след захвърлянето на науките, които бяха започнали да ме тормозят. Това бе моята поука — да свързвам злото с увлечението по науките, а щастието — с тяхното пренебрегване.

Голямо усилие положи добрият дух, но то се оказа напразно. Предопределението е всемогъщо и неговите неотменими закони бяха постановили вече моята пълна и страшна гибел.

ГЛАВА III

Когато навърших седемнадесет години, родителите ми решиха, че трябва да продължа учението си в Инголщатския университет, До този момент бях посещавал училищата в Женева; баща ми обаче сметна, че за да завърша образованието си, трябва да се запозная и с обичаите на други страни. Датата на заминаването ми бе уточнена, но преди да настъпи определеният ден, се случи първото нещастие в моя живот: както се оказа — поличба за бъдещите ми неволи.

Елизабет се бе заразила от скарлатина; тя караше тежко болестта и животът й бе в опасност. Ние много настоявахме пред мама да се пази от болната. Отначало тя се поддаде на нашите увещания, ала щом чу, че състоянието на любимката й е много тежко, не можа повече да сдържи тревогата си. Започна да се грижи за Елизабет и неотслабващата й бдителност удържа победа над злостното заболяване — Елизабет бе спасена, ала последствията от това неблагоразумие се оказаха фатални за нейната спасителка. На третия ден мама се почувствува зле; треската се съпътствуваше от най-тревожни симптоми и видът на лекарите ни подсказа, че трябва да се готвим за най-лошото. Дори на смъртния одър силата на духа и кроткият нрав не изоставиха тази най-добра от всички жени. Тя съедини моята ръка с тази на Елизабет и каза:

1 ... 10 11 12 13 14 15 16 17 18 ... 88
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)