Мъчение на Никола Нови Софийски (Житие и живот, повест и сказание за светия и славен Христов мъченик Никола Нови, пострадал в славния град Сардикийски, наречен Средец, и за мъчението му чрез предателство)

С такива и подобни на тези думи те се утешаваха и в името на Христа спечелват смирение. А благонравният Николай се изпълва с дръзновение спрямо съпругата си и братята той, благоизкусният в доброто, с благоречиви думи постепенно ги увещава да не скърбят: „Дерзайте, о приятели – говореше, – понеже Господ помага! Дано някога поради благостта си Той, както си знае, ме въздигне до предишното положение. Защото се уповавам на Неговите праведни думи, що рече в светото си евангелие: «Не дойдох да призова праведниците, но грешниците към покаяние.» И още: «Не искам смъртта на грешния, но да се преобрази, да бъде жив и да стигне до истинския разум.» Той, преблагият, силният, той може всичко, понеже е господар на всичко, но само когато пожелае!“ С такива думи моли всички да извършват пред Бога молитви и служби за него в светите църкви. А сам живееше в тъга и голямо изпитание, с непрестанни сълзи; в душевното си притеснение говореше: „О, горко ти, всестрастни и опозорени! Как изглеждаш ти, окаянико! Вече срам покри лицето ти и чужд си прочее на братята си; горко ми, горко ми! Откъде и как или за какво първом да започна да говоря? Отвсякъде ми е трудно и прискърбно, и страшно, и неизповедимо! За кои неща първо да заплача и застена – за множеството си грехове, или за разлъката от Бога?“…

Когато измина доста време и вече се събраха около 12 месеца, та да се навърши една година, блаженият тайно спазваше устава на духовния път. И както се каза, чрез пост, сълзи и съвършено покаяние и във вяра чиста, непорочна и православна принасяше всекидневно обещанията си на Господа и се тревожеше как би могъл да се помири с Бога поради своето грехопадение. И така през споменатата година той извършваше подвизи и никак не се предаде на униние и леност. И никой освен Бог единствен не знаеше това, що после стана явно според евангелските думи: „никога не може да се укрие град върху планини или горящ светилник под крина“. Прочее, това беше така. А кой би могъл да разкаже както подобава за станалото през тази година, казвам: оскърбления и лечали, различни притеснения и укори, които му се нанасяха и от сродници, и от всички други. Но кроткият Николай понасяше и благодареше, без да ги обсъжда, считайки себе си виновен за това. И какво прави той, когато се вижда в такова положение – възненавидян от сродниците и гнусен за братята си, а най-вече съпругата му всекидневно да скърби с плач, понеже, бидейки немощна жена, не може да понесе укорите на близките срещу мъжа си? Той съчетава ума си с Бога и с добрата съвест, разсъждава и си избира истинския път; и със съкрушено сърце си говореше: „О горко ти, смирени Николае, докога ще оставаш отстъпил в злото, докога ще се отдаваш на отчаяние? Каква придобивка на живота чакаш? Ето, наистина си възненавидян и от Бога, и от човеците! Когато, окаяни, чуеш от Бога: «Махнете се от мене, проклети, във вечния огън!» И още: «Не ви познавам, идете в огъня, приготвен за дявола и за тези, които му служат», чак тогава ли ще се вразумиш, кажи ми? Горко ти, всестрастни! Ще се озърташ често навея къде и не ще има кой да ти помогне, нито кой някак да те избави, но страшните и тежките дела на греха, що си извършил в живота си, те те осъждат на огъня. И ще се мъчиш там навеки! Тежко ти, ако бъдеш хванат, без да радееш за своето спасение! Но стани, преди да те е стигнала смъртта, отхвърли малодушието и остави слабостта! Изповядай, което си съгрешил, и кажи заедно с Давид: «Да застанем пред лицето му за изповедание» и така нататък.“ Докато той се поучаваше така и се подготвяше, според апостола, мъжествено срещу греха дори до кръв, докато онзи свят мъж живееше така, дойде Спасителевата Пасха на Христовото възкресение и след Възкресението, както христовата църква прие да се празнува – празникът Възнесение, когато от Елеонската планина Христос се възнесе със слава на небесата пред светите си ученици и апостолите. В навечерието на онзи пречестен ден отвсякъде се стичаше множество от благочестиви хора, казвам: според обичая мъже и жени, старци и младежи и накратко – всички възрасти, богати и бедни, малки и големи, се сбираха в божествените църкви, наслаждаваха се на пения и псалми, и песни духовни, възпяваха и славеха нашия Господ Иисус Христос, освободил ни от тление, и поради своята неизречена и щедра милост възвел ни на небесата, както сам благоизволи. Божественият, прочее, като виждаше струпването на православните, сбрани в едно пред Бога и отпращащи към Христа Бога единодушна молитва, той пък в сърдечното си терзание се изпълваше с нестихващи стенания и се обливаше с топли сълзи, и поверяваше своята мисъл само на единия Бог, който изпитва сърца и утроби и знае нашите тайни. И ще кажа накратко, както някой плаче над своя мъртвец, така бих рекъл, че изглеждаше тогава този изключителен и дивен човек. Но той, като утешава с благоизкусни думи съпругата си, изпраща я бързо да отиде в църквата, а и той изпраща от праведните си трудове [приношения] за свещените нужди, без никой освен съпругата му да знае. А сам, в дома си, се хвърля ничком пред Бога, Бога с топли сълзи призовава, протегнал преподобните си ръце с немалко удари в гърдите, преклонен към земята, понеже не смееше да повдигне очите си към небето. Тъй като пазеше тайно в дома си свещения и честен образ – иконата на вашия Господ Иисус Христос, взе го открито и благочестно, с боязън и благоговение, както беше редно, покланяйки се и целувайки го с вяра. И по този начин целият бе с Бога в своята молитва. И така извърши добре всичко за празника, като благодареше на Бога и се веселеше духовно. И подаде по обичая според силата си на нуждаещите се, пазейки в ума си казаното отпреди: „Когато си силен, не се отказвай да правиш добро!“