Престъплението в къщата на Грюн
- Автор: Сенекал Жакмар —
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нина Венова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Престъплението в къщата на Грюн». Краткое содержание книги:
— Искате да кажете, че брат ви е импотентен? — учуди се инспекторът.
— В никакъв случай. Но… Как да се изразя прилично? В известни моменти Диана би желала той да бъде по-малко деликатен, по-малко почтителен. И в тези случаи брат ми се държал повече като дете, отколкото като възрастен. Въпреки всичко Диана го обичаше безкрайно и знам, че срещаше взаимност. Често хоках брат си и с нетърпение чаках деня, когато най-после щеше да свърши следването си, защото си мислех, че тогава ще настъпи някаква промяна у него. Да, чаках, надявах се. И ето! Ето какво стана. Всичко е свършено за Диана.
— Но не и за брат ви — отбеляза със симпатия Дюлак. — Дори може би това изпитание ще му причини шок, ще го накара да реагира. Може би той ще излезе от тази история възмъжал?
— Колко сте любезен — каза Терез с нотка на наивна изненада в гласа, която накара инспектора да се усмихне.
— Не смятахте, че едно ченге може да бъде любезно?
Без да отговори, девойката направи уклончиво движение с ръка.
— Ето, господин главен инспектор. Разказах ви всичко от игла до конец. Дори не стана нужда да ме измъчвате.
— Благодаря за доверието, Терез. Разбира се, вашите признания ще си останат между нас, с тях ще си послужа само доколкото те биха могли да ми бъдат полезни в разследването. Сега, ако искате да ми помогнете, ще е добре да ми разкажете подробно какво сте правили през нощта на престъплението.
— Успокойте се — каза Терез уморено, — притежавам съвършено алиби.
— Не става въпрос за алиби — обясни инспекторът. — Вашите показания могат да засекат други показания и така чрез методично съпоставяне на фактите да ми проправят път до откриването на истината.
Терез се съсредоточи за миг. Цигарата й беше изгоряла и тя я смачка в пепелника с един от онези жестове, които той харесваше у нея и които му напомняха баща й.
Последвалите сведения съвпадаха във всички точки с тези, които Дюлак беше получил от Вотан Грюн и Едвиж. В двадесет часа и тридесет минути сбирката започнала и много скоро Терез и баща й се спречкали. Затова към девет часа Терез се качила да успокои нервите си при Диана. Намерила я по нощница, готвела се да си ляга. В продължение на повече от час двете девойки бъбрели за различени неща пред чаша питие. После към двадесет и два часа Терез и Диана се разделили на площадката на втория етаж. И докато по всяка вероятност Диана отишла да си легне, Терез се върнала при гостите. На въпроса, поставен й тогава от инспектора, Терез отговори:
— Да, напълно, Диана ми се стори, както обикновено. Изглеждаше изморена от работата и загрижена за Дьони. Но нямаше вид да я тревожи нещо друго.
След това Терез се присъединила към малката сбирка в приземния етаж. Много скоро съпругата на Вотан Грюн сложила край на вечерта. И докато малкото събрание се разотивало, Терез помогнала на Едвиж да подредят, което им отнело четвърт час.
— След това двете поехте към механата? — попита невинно инспекторът.
Терез го стрелна с поглед.
— Не е любезно от ваша страна да ми поставяте клопки. Баща ми и мащехата ми сигурно са ви казали и следователно ви е известно, че точно в този момент аз оставих Едвиж и се качих в апартамента.
— Така е, Терез, това ми е известно. Имахте някаква работа в стаята си?
— Не, просто трябваше да се обадя по телефона на Жак.
— В единадесет часа през нощта? — учуди се инспекторът.
— Но Жак не беше в Страсбург тази нощ — обясни спокойно Терез, без да отмества поглед от полицая. — Беше в Колмар при един приятел и се бяхме уговорили да го потърся късно вечерта. Знаете ли — добави с усмивка тя, — откак Жак ходи с мен, той възприе навиците на клана Грюн: стана нощна птица.
— Мога ли да ви попитам какъв беше смисълът на това телефонно повикване?
— Никакъв. Щяхме да бъдем разделени четиридесет и осем часа и двамата чувствувахме желание да побъбрим.
— Разбирам — каза инспектор Дюлак.
— Какво разбирате? — попита Терез с агресивна нотка.
— Разбирам, че сте много влюбена — обясни Люсиен Дюлак. Той забеляза, че тонът му издаваше известна горчивина, и дълбоко в себе си се нарече глупак.
— Приблизително колко продължи вашият разговор? — попита той с желанието да се прикрие зад професионалната си маска.
— Не знам. Може би десет минути. Възможно е и повече. Във всеки случай, щом затворих телефона, отидох в стаята си, навлякох един пуловер и поех към механата, където пристигнах към единадесет часа.
— По кой път минахте?
— По най-късия, казах ви вече, най-прекия.