Престъплението в къщата на Грюн
- Автор: Сенекал Жакмар —
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нина Венова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Престъплението в къщата на Грюн». Краткое содержание книги:
— Да не би да имате призванието на роб?
— Бих казал по-скоро, че съм нейният паж — отрони Жак след кратък размисъл и съпроводи декларацията си с елегантно движение на раменете.
Дюлак почувствува известна горчивина. Едва петнадесет години го деляха от това момче, само дванадесет — от Терез. Но му се струваше, че сякаш собствената му младост го е изоставила. Кога е станало това? Изведнъж си помисли за Едвиж и почувствува внезапна симпатия към младата жена: и тя е трябвало да убие младостта си, за да изпълнява достойно ролята си. Дюлак споделяше схващанията на татко Грюн. Но нищо не го шокираше истински във взаимните чувства на Жак и Терез: искреността им не подлежеше на никакво съмнение; те се обичаха по друг начин, ето всичко.
— Накратко — рече Дюлак, като се овладя, — вашата взаимност с Терез напомня тази на Диана и Дьони.
— Да, малко. Мисля, че Диана би искала Дьони да бъде…
— По-властен?
— Не, защото тя също притежаваше много независим дух. Но тя би искала той да бъде по-сигурен в себе си, по-мъжествен. На моменти се чувствуваше измамена, почти експлоатирана. Докато Дьони прекарваше всичките си вечери удобничко настанен у дома си в приказки за революцията с приятеля си Шарл, Диана се трепеше в „Лорелай“, за да издържа домакинството, после беше третирана от Дьони като дребна буржоазка! Това беше върхът!
— Да, съгласен съм, че е малко прекалено. Вие обичахте Диана, нали, господин Шефер?
— Безкрайно! — отговори момъкът без сянка колебание.
— А госпожа Грюн?
— О! Едвиж е чудесна. Много е любезна с мен, наистина — добави той сякаш на себе си.
— Но за нея не говорите, както за Диана?
— Много е различно — опита се да обясни Жак. — Когато мисля за Терез, Диана или Рьоне, мисля за тях като за девойки. Докато за Едвиж си казваш: жена. Можеш чудесно да си представиш как Терез или Рьоне слагат краката си на масата. Но при Едвиж това е изключено.
— Терез ми каза, че сте били в Колмар през нощта на четвъртък срещу петък?
— Да, с Колмар, у един приятел.
— Който се казва?
— Франсоа Берте. Искате ли адреса?
Жак взе един лист от бюрото и написа няколко реда.
— Ето — каза той, като протегна листа на полицая. Може да го разпитате и той ще потвърди.
— О! Не виждам по какви причини бихте убили Диана — призна Дюлак. — Но такъв е редът.
— Разбирам много добре.
— Към колко часа ви се обади по телефона Терез?
— Бяхме се уговорили да ме потърси към единадесет. Трябва да е било единадесет без десет.
— Всичко съвпада.
— Да, но не доказва нищо.
— Защо?
— Защото с Терез чудесно бихме могли да ви скроим тази история, когато преди малко говорехме в стаята й.
Дюлак избухна в смях.
— Не ви липсва самонадеяност!
— Нямах намерение да бъда нахален.
— Убеден съм в това. Но както казвате, показанията на приятеля ви от Колмар ще бъдат по-решаващи от тези на Терез. Мисля, че е много влюбена във вас и е готова да излъже нагло, за да ви спести неприятности.
— Тя е една Грюн! — каза Жак вместо заключение.
3
На излизане от апартамента Дюлак се сблъска с Холц, който се качваше от ателието.
— Мисията е изпълнена! — рече инспекторът. — Колкото до младата Флоранс, тя също като баща си участвува в кръжеца. Наистина имената им фигурират в списъка. Тя потвърди във всички пунктове думите на Грюнови, а също и часовете. Отговори на двата ми въпроса така: нито баща й, нито тя са придружили Грюнови до Механата на тъкачите през въпросната нощ; и, второ, можете лесно да се срещнете с баща й, той прекарва дните си в своята галерия на улица Мезанж.
— На две крачки от полицията — отбеляза Дюлак. — Това ще ни спести време.
— Помолих също така Грюн да направи отметки в своя списък, както ми бяхте заръчали. Той не е, както отначало си помислих, специално изготвен за нас, а е обикновеният списък на редовните членове на кръжока, написан на машина собственоръчно от него.
Дюлак пое листа и го разгледа, нещо, което не беше успял да стори пред Вотан Грюн.
— Я гледай! — учуди се той. — Две от имената са задраскани.
Ставаше въпрос за протестантския пастор Мартен, Мишлон и за жена му.
— Каза ли ви защо?
— Не. Не посмях да му дотягам прекалено. Той просто отбеляза лицата, които са били в механата в четвъртък.
Петнадесет имена фигурират в списъка:
Вотан Грюн (мех.)
Едвиж Грюн (мех.)
Терез Грюн (мех.)
Флоран Вецел
Флоранс Вецел
Пастор Мартен Мишлон