Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Обвинени сте — продължи жената в сиво — в простъпка, извършена тази нощ, в палеж и унищожаване на имот и неговото съдържание, с това, че сте убили ценна стока, в нападение над лицето Адмер Нем и в кражба на кесия, за която ищецът твърди, че е била пълна със злато и сребро. Известно е, че нападението и кражбата са дело на вашия спътник, който е избягал, но вие трите сте еднакво виновни според закона.
Тя замлъкна, за да се попият добре думите й от слушащите, и Мин погледна жално към Леане. Само това им оставаше, Логаин да добави и кражба към кашата. Сигурно вече бе стигнал на половината път до Муранди, ако не и по-далече.
След малко жената подхвана отново.
— Обвинителите ви са тук пред вас. — Тя посочи отрупаната групичка на Немови. — Адмер Нем, свидетелствайте.
Трътлестият мъж пристъпи напред, надут и притеснен същевременно, като подръпваше палтото си и прокарваше длан по оредялата си коса, която все падаше на челото му.
— Ами, както ви казах, лорд Гарет, значи, тая работа стана ей тъй…
Той описа общо взето правдоподобно как ги беше намерил в плевнята и ги бе изгонил, въпреки че изкара Логаин с почти една стъпка по-висок, отколкото беше в действителност, и излезе, че единственият удар от страна на избягалия мъж си е бил същински бой, при който Нем хич не му е отстъпвал. Фенерът взел, че паднал, сеното пламнало и цялата фамилия се изсипала от къщата; пленничките били спипани, а целият обор изгорял до основи, а после се разбрало, че е изчезнала и кесията от дома. Леко подмина частта, когато един от приближените на лорда бе минал с коня си край фермата и ги бе озаптил тъкмо когато изнасяха въжета и диреха по-здрави клони по околните дървета.
Когато отново подхвана разказа си за „битката“ — този път, изглежда, я печелеше той — Брин го прекъсна.
— Това е достатъчно, господин Нем.
Без да я питат, една кръглолика жена от групата на Немови, може би жената на Адмер, пристъпи напред и се развика:
— И хубаво да ги напердашат с камшика тия фръцли, лорд Гарет, чухте ли? Хубаво да ги напердашат и да ги откарат в Горни хълм за посмешище!
— Никой не те е призовавал да говориш, Майган — отсече тънката жена в сиво. — Съд е това, а не среща с молители. Двамата с Адмер отстъпете назад. Веднага. — Двамата се подчиниха, Адмер малко по-пъргаво от Майган. Облечената в сиво жена се обърна към Мин и другите две подсъдими. — Ако искате да говорите, за оправдаване или смекчаване на присъдата, можете да го сторите. — В гласа й не се долавяше капка съчувствие, както и никакво друго чувство, впрочем.
Мин очакваше, че ще заговори Сюан — тя винаги играеше водеща роля и говореше от тяхно име — но Сюан изобщо не помръдна, дори не вдигна очи. Вместо нея към масата пристъпи Леане, приковала поглед в мъжа зад нея.
Беше изправила снага повече от всякога, но обичайната й походка — елегантна крачка, но крачка, така или иначе — бе отстъпила място на леко приплъзване по пода, със съвсем тънък намек за гъвкаво полюшване. Странно как, но бедрата и бюстът й изглеждаха малко по-ясно очертани. Не че парадираше — движението й просто караше човек да бъде нащрек.
— Милорд, ние сме само три беззащитни жени, бежанки от бурите, които помитат света. — Обичайните делови нотки бяха изчезнали, заменени от кадифеномека милувка. В тъмните й очи грееше светлина и се прокрадваше някакво стаено предизвикателство. — Бедни и изгубени, потърсихме подслон в обора на господин Нем. Знам, че беше грешка от наша страна, но се бояхме от нощта. — Малък жест с полувдигнати ръце и вътрешната страна на китките, извърнати към Брин, я направи за миг наистина да заприлича на напълно беззащитна. За съвсем кратко обаче. — Този мъж, Далин, всъщност беше непознат за нас, просто човек, който ни предложи закрилата си. В такива времена самотните жени трябва да си имат защитник, милорд, но се боя, че изборът ни се оказа лош. — Мигновено разширените й очи и настоятелният поглед подсказаха, че той самият би могъл да е много по-подходящ закрилник за тях. — Всъщност той нападна господин Нем, милорд. Ние самите щяхме просто да избягаме или да останем да си изплатим с работа подслона през нощта. — Тя леко заобиколи масата, коленичи елегантно и положи пръстите на едната си ръка върху китката му, при което вдигна очи и се взря в неговите. Гласът й стана трепетен, но леката й усмивка беше достатъчна, за да накара сърцето на всеки мъж да залудува. Този глас… предразполагаше. — Милорд, виновни сме в малка простъпка, но не чак за това, в което ни обвиняват. Отдаваме се изцяло на вашата милост. Моля ви, милорд, имайте милост към нас и ни защитете.
Брин я гледа в очите дълго и мълчаливо, после се окашля дрезгаво, стана и заобиколи масата. Сред селяните също настъпи леко разбъркване, мъжете се разкашляха също като господаря си, а жените замърмориха под нос. Брин спря пред Мин.