Кулата на лястовицата

— Император Емхир се жени — изрече спокойно Хотспорн. — Скоро в Нилфгард ще си имаме императрица. Затова и ще бъде обявена амнистия. Разправят, че императорът е безумно щастлив и желае щастие на всички останали.

— Пука ми за императорското щастие — обяви тържествено Мистле. — А от амнистията ще си позволя да не се възползвам, защото нилфгардската милост нещо намирисва на стърготини. От прясно наострен кол, хе-хе.

— Съмнявам се, че това е измама — сви рамене Хотспорн. — Въпрос на политика е. И е нещо голямо. По-голямо от вас, Плъховете, или всички местни разбойници накуп. Става въпрос за политика.

— Тоест за какво? — смръщи вежди Гиселхер. — Защото аз нищичко не разбрах.

— Сватбата на Емхир е политически въпрос и с помощта на тази сватба могат да бъдат решени много политически проблеми. Императорът сключва този брак, за да сплоти още по-силно империята, да сложи край на пограничните сблъсъци и разпри, да осигури мир. Знаете ли за кого се жени? За Цирила, наследницата на престола на Цинтра.

— Лъжа! — извика Цири. — Измишльотина!

— На какво основание ме обвинявате в лъжа, госпожице Фалка? — вдигна поглед към нея Хотспорн. — Може би сте по-добре осведомена?

— Със сигурност!

— По-тихо, Фалка — намръщи се Гиселхер. — Когато беше на масата и те боцкаха в задника, пазеше тишина, какво се развика сега? Каква е тази Цинтра, Хотспорн? И тази Цирила? Защо са толкова важни?

— Цинтра — намеси се Реф, сипвайки от фистеха върху пръста си — е малка държава на север, за която Империята е воювала с тамошните владетели. Преди три или четири години.

— Точно така — потвърди Хотспорн. — Имперските войски превзеха Цинтра и дори преминаха през Яра, но после бяха принудени да отстъпят.

— Защото си го получиха при Соденския хълм — измърмори Цири. — Така отстъпиха, че пушек се вдигна!

— Както виждам, сте запозната с най-новата история, госпожице Фалка. Похвално, в такава млада възраст. Мога ли да попитам къде сте ходили на училище?

— Не можете!

— Достатъчно! — намеси се отново Гиселхер. — Продължи за тази Цинтра, Хотспорн. И за амнистията.

— Император Емхир — рече търговецът — е решил да направи от Цинтра бръшлянена държава…

— Каква?

— Бръшлянена. Като бръшляна, който не може да съществува без могъщ дънер, около който да се увива. А този дънер, разбира се, ще бъде Нилфгард. Вече има такива държави. Например Метина, Маехт, Тоусайнт… Там управляват местните династии. Наужким, разбира се.

— Това се нарича мнима автономия — похвали се Реф. — Така съм чувал.

— Но проблемът с Цинтра е, че кралската линия там е угаснала…

— Угаснала?! — Изглеждаше, сякаш от очите на Цири всеки момент ще се посипят зелени искри. — Друг път е угаснала! Нилфгардците са убили Каланте. Просто са я убили!

— Признавам — Хотспорн спря с жест Гиселхер, който се готвеше отново да скастри Цири за намесата й, — че ни поразявате със знанията си, госпожице Фалка. Кралица Каланте наистина загина по време на войната. Смяташе се, че е загинала и внучката й Цирила, последната с кралска кръв. Получи се така, че император Емхир нямаше от какво да създаде тази — както мъдро отбеляза господин Реф — мнима автономия. И изведнъж тази Цирила се намери.