Кулата на лястовицата

— Разказвай, Разкажи как си тръгнала подир Хотспорн, за да си върнеш наследството. Да си върнеш това, което ти принадлежи.

— Напразно говориш с неодобрение и сарказъм. Да, знам, че беше глупаво, сега го виждам, но тогава не го виждах… Бях по-умна в Каер Морхен и в храма на Мелителе, там знаех, че миналото не може да се върне, че вече не съм принцеса на Цинтра, а нещо съвсем друго, че вече нямам никакво наследство, всичко е загубено и нищо не може да се направи, трябва да се примиря. Обясниха ми това, деликатно и спокойно, и аз го приех. Също спокойно. И изведнъж всичко започна да се връща. Първо, когато се опитаха да ми тикнат в очите титлата на тази баронеса Касадей… Никога не са ме вълнували подобни неща, но тогава изведнъж се вбесих, вирнах нос и се развиках, че титлата ми е по-висока от нейната и че родът ми е по-знатен. И оттогава това нещо повече не ми излезе от главата. Чувствах, че гневът в мен расте. Разбираш ли това, Висогота?

— Разбирам.

— А при думите на Хотспорн чашата преля. За малко да кипна от ярост… По-рано толкова ми бяха говорили за предопределението… А сега се получаваше, че някой друг се възползва от моето предопределение, чрез обикновена измама. Някой се беше представил за мен, за Цири от Цинтра, и щеше да получи всичко, да се къпе в разкош. Не, не можех да мисля за нищо друго… Изведнъж осъзнах, че се налага да изтърпявам недояждане, студ, спане под открито небе, принудена съм да си мия интимните места в ледени потоци… Аз! Която трябваше да имам вана от злато! С вода, ухаеща на лавандула и рози! И топли кърпи! Чисти чаршафи! Разбираш ли, Висогота?