Кулата на лястовицата

— Аууу, мамка му! — извика Мистле откъм масата. — Внимавай къде бодеш! Направи така още веднъж и аз ще те бодна. Така ще те бодна, че острието ще излезе от другата страна!

Всички плъхове — с изключение на Фалка и Гиселхер — се разкикотиха.

— Ако искаш да си красива, трябва да търпиш — обади се Искра.

— Боди я, маестро, боди я — добави Кайли. — Тя е закалена между краката!

Фалка изруга грубо и запрати по него чашата си. Кайли успя да се отмести. Плъховете отново избухнаха в смях.

— Така значи. — Хотспорн реши да сложи край на веселбата. — Държите станцията под терор. А защо? Ако се остави настрана удоволствието от тероризирането?

— Тук сме на пост — каза Гиселхер, докато втриваше фистеха във венците си. — Който мине да си смени коня или да отдъхне — обираме го. Това е по-удобно, отколкото да висим на някой кръстопът или в храсталака. Защото, както каза Искра току-що, принципът е един и същ.

— Но днес, от изгрев-слънце досега, ни попадна само този — вметна Реф, сочейки маестро Алмавера, почти скрил се между разтворените бедра на Мистле. — Голтак, както всеки човек на изкуството; нямаше какво да му вземем, и затова ограбваме от майсторството му. Хвърлете един поглед, да видите колко го бива в рисуването.

Реф вдигна ръкава си и показа татуировката си — гола жена, която помръдваше задника си при стискането на юмрука му. Кайли също се похвали — около ръката му, над гривната с шипове, се виеше зелена змия с отворена уста и ален раздвоен език.

— Изящна работа — изрече равнодушно Хотспорн. — И полезно при разпознаването на труповете. Нищо няма да се получи от грабежа ви, драги Плъхове. Ще се наложи да заплатите на художника за майсторството му. Нямаше кога да ви предупредя: вече седем дни, от първи септември, знакът е пурпурна раздвоена стрела. Той има такава, изрисувана на фургона си.

Реф изруга тихо. Кайли се разсмя. Гиселхер махна равнодушно с ръка.

— Какво да се прави. Ще му платим за иглата и боята. Пурпурна стрела, казваш? Ще го запомним. Ако до утре се появи още един такъв със стрела, няма да му направим нищо лошо.

— Мислите да висите тук до утре? — учуди се малко пресилено Хотспорн. — Неразумно е, Плъхове. Рисковано и опасно!

— Какво?

— Рисковано и опасно.

Гиселхер сви рамене. Искра изсумтя и се изсекна на пода. Реф, Кайли и Фалка гледаха търговеца така, сякаш той току-що им е съобщил, че слънцето е паднало в реката и трябва бързо да го извадят оттам, преди раците да са го нащипали. Хотспорн проумя, че се опитва да вразуми побъркани сополанковци. Да предупреди за риска и опасността надути и безразсъдни младоци, на които понятието за страх им е напълно чуждо.

— Преследват ви, Плъхове.

— И какво от това?

Хотспорн въздъхна.

Разговорът беше прекъснат от Мистле, която се приближи към тях, без дори да си направи труда да се облече. Тя сложи крака си на пейката и въртейки бедра, демонстрира на всички произведението на маестро Алмавера: яркочервена роза на зелено стъбло с две листенца, разположена на бедрото, почти до венериния хълм.