Госпожицата със зелените очи
- Автор: Льоблан Морис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Госпожицата със зелените очи». Краткое содержание книги:
— И не са успели да я опазят?
— Не. Намерихме само един пакет с бельо…
Като се отказва да преследва бегълците, Раул се беше подчинил, освен на другите мотиви, и на необходимостта от незабавен реванш. Подигран, на свой ред той искаше да се подиграе на други. Марескал беше предопределена жертва. От него се надяваше на научи и други тайни. И това, че бе съкрушен, в момента му достави особено удоволствие.
— Това е катастрофа — каза той.
— Наистина — потвърди комисарят.
— Нямате ли никакви данни или поне нова следа от съучастника?
— Какъв съучастник?
— Този, който е устроил бягството.
— Той няма пръст в това. Доказват го отпечатъците от обувките, които бяха намерени в гората. В една локва кал, наред със стъпка от обувка без ток, открихме и отпечатъци от по-малък крак с подметки, заострени към върха. Навярно собственикът на тези обувки е помогнал при бягството.
Раул се опита да натика възможно по-навътре под седалката изкаляните си обувки и попита с любопитство:
— Следователно е имало някой друг?
— Несъмнено. Според мен той е избягал с убийцата, като е използувал колата на лекаря.
— Защо на лекаря?
— Иначе щяхме да видим този лекар. Ако досега не се появи, то е, защото навярно е бил свален от колата и бутнат в някой трап.
— Колата може да се настигне. С конете на стражарите, например.
— Аз изтичах до сайванта, където бяха завързани и скочих върху единия от тях, но седлото се обърна и се озовах на земята. При това положение преследването се оказа невъзможно.
Раул не можа да сдържи усмивката си.
— По дяволите! Ето противник достоен за вас.
— Голям професионализъм, господине. Имах възможност да следя подробно един случай, при който Арсен Люпен се бореше с Ганимар. Тогава ударът също бе така добре изпипан.
Раул продължи с настоятелен тон.
— Това е истинска катастрофа. Вие много разчитахте за кариерата си на това арестуване, нали?
— Много — каза Марескал, чието поражение все повече го предразполагаше да разкрие тайните си. — Имам силни неприятели в министерството и залавянето на тази жена щеше да ми помогне. Помислете само, разгласяването на това престъпление и скандалът с тази млада, хубава, дегизирана убийца! Още на другия ден щях да стана известен. И после…
Марескал се поколеба за малко, но в живота има моменти, в които никакъв разум не е в състояние да ви спре да говорите и да разкриете дори с риск да съжалявате от дъното на душата си. Той сам разказа всичко пред Раул.
— Стойността на победата, която печелех, се удвояваше от успеха на един друг факт.
— Втора победа? — каза Раул с възхищение.
— Да, и окончателна. Разбира се, никой не може да ми я отнеме, защото се касае за една умряла.
— За младата англичанка, може би?
— Да, именно за нея.
Без да променя привидно глуповатия си вид и като се ръководеше от желанието да се възхищава от подвизите на своя събеседник, Раул попита:
— В какъв смисъл?
Смазан от умора, със замъглен мозък, Марескал имаше неблагоразумието да бъбри като новак. Навеждайки се към Раул, той смотолеви:
— Знаете ли коя е тази англичанка?
— Значи я познавате, господин комисар?
— Дори бяхме добри приятели. От шест месеца живея в сянката и. Дебнех я, търсех доказателства, които все не можех да събера!
— Срещу нея!
— Разбира се! Срещу лейди Бакфийлд, от една страна — дъщеря на лорд Бакфийлд, английски пер и мултимилионер, а от друга — международна крадла, хотелски плъх и шеф на банда. И всичко това от авантюризъм. Но престъпницата ме подуши и когато разговарях с нея, усещах, че едновременно е мнителна и сигурна в себе си. Беше крадла и бях уведомил за това моите началници. От вчера я държах в ръцете си. Бях предупреден от едно лице в хотела й, което работи за нас, че мис Бакфийлд е получила вчера от Ница плана на една вила, обозначена като вила „Б“. Беше сложила книжата си в малка кожена чантичка заедно с пакет съмнителни документи и заминаваше на юг. Затова тръгнах и аз. Мислех, че ще я заловя на местопрестъплението или ще сложа ръка на книжата й. Не стана нужда да чакам дълго. Бандитите ускориха нещата.
— Къде е чантичката?
— Носеше я под дрехите си, привързана с каишка. Ето я тук — каза Марескал, като потупа палтото си над кръста. — Имах време само да хвърля един поглед върху тях и да разбера, че това са неопровержими доказателства. Към плана „Б“ със своя почерк е прибавила датата „28 април“. 28 април е вдругиден — сряда.
Раул почувства известно разочарование. Хубавата му събеседница от предишната вечер се оказа крадла! Не можеше да протестира срещу обвинението, което се подкрепяше от толкова подробни факти и обясняваше проницателността на англичанката спрямо него. Като членка на банда от международни аферисти тя притежаваше качества, които й бяха позволили да съзре зад Раул де Лемези образа на Арсен Люпен.