Агентът

Ели кимна замислено и духна няколко пъти на ръцете си.

— Знаеш ли, Виена ми липсваше дълго след като се върнах в Израел. Липсваха ми кафенетата. Липсваше ми разходката по любимите ми улици. Но постепенно осъзнах, че този континент бавно умира. Европа тихо се оттегля в историята. Тя е стара и уморена, а младежите й са толкова песимистично настроени, че отказват да имат достатъчно деца, за да осигурят собственото си оцеляване. Те не вярват в нищо друго, освен в своята тридесет и пет часова работна седмица и августовската си отпуска.

— И в антисемитизма — вметна Габриел.

— Това е единственото, което никога не ми липсва — каза Лавон. — Вирусът на съвременния антисемитизъм се роди тук, в Европа, но след войната се разпространи в Арабския свят, където мутира и стана още по-силен. Сега Европа и радикалните мюсюлмани си го предават един другиму, заразявайки се взаимно. — Погледна към Алон. — И ето ни пак тук, две чудесни еврейски момчета, седящи в кола на ъгъла на европейска улица в три часа през нощта. Господи, кога ще свърши това?

— Никога няма да свърши, Ели. То е вечно.

Лавон се замисли и мълча няколко минути.

— Как смяташ да проникнеш в апартамента? — попита той.

Габриел бръкна в джоба на палтото си и извади малък метален предмет.

— Никога не съм могъл да използвам тези неща — каза Ели.

— Аз имам по-ловки ръце от теб.

— „Най-ловките ръце в занаята“, по думите на Шамрон. Но все още не знам какво мислиш, че ще откриеш. Ако Самир и неговата група наистина са действащи агенти, апартаментът ще е чист.

— Ще се изненадаш, Ели. Стратезите им са страхотни, но редовите им бойци не са блестящи „хирурзи“. Те са склонни към небрежност. Оставят разни неща да се търкалят наоколо. Правят малки грешки.

— Същото се отнася и за разузнавачите — вметна Лавон. — Помислил ли си за възможността да влезем право в капана?

— Затова са беретите.

Алон отвори вратата, преди Ели да успее отново да възрази, и излезе от колата. Пресякоха булеварда, като спряха веднъж, за да изчакат преминаването на празна боклукчийска кола, и завиха по Хьодсонстраат. Беше тясна странична уличка, от двете страни на която се издигаха ниски жилищни постройки. Двуетажните сгради, еднотипни и грозни, приличаха на излезли от творба на Оруел. Пред всяка от тях имаше малка полукръгла ниша с четири врати, две от които бяха за апартаментите на първия етаж, а другите две — за тези на втория.

Габриел веднага се насочи към номер 37 и докато Ели му пазеше гърба, се зае с отключването на секретната брава на апартамент Г. След десет секунди тя се предаде. Алон мушна шперца в джоба си и извади беретата, после натисна дръжката и прекрачи прага. Постоя за миг неподвижно в тъмнината, стиснал в протегнатите си напред ръце пистолета, като се ослушваше и за най-слабия шум, и най-малкия намек за движение. Не чу нищо и махна на Лавон да влезе.