Агентът
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #7
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0783-0
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Агентът». Краткое содержание книги:
Алон пристига на мястото на отвличането с няколко секунди закъснение и не успява да спаси Елизабет от похитителите. Малко по-късно лондонското метро е разтърсено от бомбени експлозии.
За пореден път Алон е привлечен да сътрудничи на британските и американските служби за сигурност. До екзекуцията на дъщерята на посланика остават броени часове, а Габриел ще попадне в капана на майсторски замислен престъпен план.
— Нима?
— Професор Роснер не говореше много за чувствата си към Израел. Знаеше, че това ще го направи още по-радиоактивен, отколкото си беше. Обаче беше ционист. Вярваше в Израел и в правото на еврейския народ да има родина. И подозирам, че ако някой умен израелски агент бе дошъл при него с подходящо предложение, той би направил всичко възможно, за да помогне.
Жената замълча и се вгледа в Габриел с въпросително изражение, сякаш му даваше възможност да отговори.
— Аз се казвам Хайнрих Кивер — каза той. — Колега съм на хер Рудолф Хелер от Цюрих и дойдох в Амстердам да прегледам личните книжа на професор Соломон Роснер.
Софи се предаде, макар че — ако се съдеше по изражението на лицето й — оставаше дълбоко скептична към неговата измислена история. Алон не я обвиняваше. Легендата му далеч не бе безупречна.
— Надявам се, че не планирате да напуснете скоро Амстердам — каза тя. — По приблизителните ми изчисления в архива си имаме над сто хиляди страници.
— Довел съм си помощник.
— Къде е той?
Габриел кимна към Лавон, който разглеждаше витрината на един магазин на двайсетина метра от тях.
— Откога цюрихските финансови инвеститори използват професионални агенти за наблюдение? — Жената тръгна по „Грунбьоргвал“. — Хайде, хер Кивер. Очаква ви дълга нощ.
Първоначалната й преценка за архива на Роснер се оказа доста оптимистична. След като направи кратка обиколка на къщата, Габриел сметна, че истинският брой на страниците достига четвърт милион. Имаше папки в кабинета на професора, както и в този на Софи, купчини с папки в коридора, а така също и в едно усойно помещение в избата. Оставаше естествено и цялата информация, съхранявана върху твърдия диск на компютъра на професора. Дотук с прогнозите на Шамрон, че ще се върнат в Йерусалим за уикенда.
Започнаха от кабинета на Роснер и работиха и тримата. Габриел и Лавон, реставраторът и археологът, седяха един до друг на бюрото на професора, докато Софи поставяше папките една след друга пред тях, с кратка информация, когато се налагаше, и превеждаше трудни пасажи, когато бе необходимо. Папките, които ги интересуваха или имаха поверителен характер, се отделяха и поставяха в кашони, за да бъдат изпратени на булевард „Цар Саул“. До девет часа бяха напълнили четири кашона и не бяха открили никаква препратка към Ари Шамрон, хер Рудолф Хелер или Службата. Както изглеждаше, Роснер бе бил предпазлив агент. Също така педантичен изследовател и събирач на сведения. В старата крайбрежна къща на улица „Грунбьоргвал“ се съдържаше забележително подробен и плашещ портрет на радикалните ислямски мрежи, действащи в Амстердам и извън него.
До десет часа всички бяха изгладнели. За да не прекъсват работата си, решиха да си вземат храна за вкъщи. Габриел гласува за скара, Софи — за индонезийска храна, а Ели — за тайландска. След десетминутен оживен спор те решиха да теглят късмети от една стара филцова шапка на Роснер. Късметлията съобщи Софи.
— Тайландска — обяви тя, усмихвайки се на Лавон. — Ще теглим ли отново, за да видим кой ще я вземе?
— Аз ще отида — каза Габриел. — Има един човек, с когото трябва да поговоря.
Навън валеше слаб сняг. Алон остана за миг в горния край на желязното стълбище, закопчавайки палтото си, и огледа улицата, за да установи дали къщата е под наблюдение. Улицата беше пуста, с изключение на една прегърбена фигура върху пейка на отсрещния бряг на канала. Мъжът носеше протрито вълнено палто и кефия4 на черно-бели квадрати вместо шал. Имаше прошарена рошава брада, а на темето му се мъдреше традиционната за правоверните мюсюлмани бяла шапчица куфи. Габриел слезе по стълбите и тръгна към подвижния мост в края на улицата. Като зави по Сталстраат, чу стъпки по калдъръма зад гърба си. Той обърна бавно глава и хвърли дълъг, напълно непрофесионален поглед през рамо. Мюсюлманинът, който седеше на пейката, сега бе на трийсетина метра зад него и вървеше в същата посока. Две минути по-късно, докато минаваше край мемориала на Роснер пред ресторант „Дулен“, Алон пак погледна през рамо и видя, че мъжът с куфито и кефията е скъсил наполовина дистанцията между тях. Спомни си думите, казани от Лавон същия следобед в хотел „Европа“: Просто се опитай да не убиваш никого, докато сме в Амстердам. Нямаше намерение да убива този мъж. Искаше само да му зададе два простички въпроса: Защо един правоверен мюсюлманин прекарваше най-добрата част от вечерта, като седеше пред къщата на Соломон Роснер? И защо сега го следеше по тъмните улици на Амстердам?
4
Памучна кърпа, обикновено бяла или карирана, която се връзва на главата с лента, наречена агал. Традиционно се носи от арабските бедуини. В Персийския залив обикновено е бяла, а в Палестина — червено-бяла или черно-бяла. — Б.пр.