Книгата на живота
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-543-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Книгата на живота». Краткое содержание книги:
В Сет-Тур, родовия дом на Матю, те се събират с героите от „Аз, вещицата — с едно важно изключение. Но истинската заплаха за бъдещето им тепърва ще се разкрие и когато това става, намирането на Ашмол 782 и липсващите му листа става още по-наложително. В последния том на трилогията Харкнес задълбочава темите за властта и страстта, за семейството и привързаността, за миналите деяния и сегашните им последици. В родови къщи и университетски библиотеки, с помощта на древно познание и модерна наука, от хълмовете на Оверн до дворците на Венеция и отвъд, двойката най-сетне научава онова, което вещиците са открили преди много векове.
— Някой друг може да ти обясни. — Матю ме хвана за ръка и понечи да ме отведе обратно горе.
— Никой няма да излиза, докато не разбера как тази вещица се е изхитрила да получи кръвна клетва от мъртъв вампир. — Гласът на Болдуин бе тих, но изпълнен със заплаха.
— Не беше никаква измама — възмутено заявих.
— В такъв случай може би е некромантия? Или някакво гадно възкресяващо заклинание? — попита Болдуин. — Или си призовала духа му и си го принудила да се закълне?
— Случилото се между Филип и мен няма нищо общо с магия, а единствено с щедростта му. — Гневът ми вече се разгаряше сериозно.
— Говориш така, сякаш си го познавала — отбеляза Болдуин. — Това е невъзможно.
— Не и за един пътуващ във времето — отвърнах аз.
— Пътуващ във времето ли? — Болдуин беше изумен.
— Двамата с Даяна се върнахме в миналото — обясни Матю. — В хиляда петстотин и деветдесета, ако трябва да съм по-точен. Дойдохме в Сет-Тур малко преди Коледа.
— И сте видели Филип? — учуди се Болдуин.
— Да. Беше сам онази зима. Изпрати монета и ме призова у дома — каза Матю.
Присъстващите Дьо Клермон разбираха личния код на баща им — когато Филип пращаше заповед заедно с една от старите му сребърни монети, получателят трябваше да се подчини безпрекословно.
— През декември? Това означава, че трябва да издържим още пет месеца от кървавата песен на Филип — промърмори Веран и стисна основата на носа си, сякаш я мъчеше главоболие.
Намръщих се.
— Защо пет месеца? — попитах.
— Според легендите ни кръвната клетва на вампир отеква една година и един ден. Всички вампири могат да я чуят, но песента е особено силна и ясна за онези, в чиито вени тече кръвта на Филип — обясни Болдуин.
— Филип каза, че не иска да има никакви съмнения, че съм Дьо Клермон — казах аз и погледнах към Матю. Всички вампири, които бях срещнала през шестнайсети век, явно бяха чули кървавата му песен и знаеха, че не само съм партньорка на Матю, но същевременно и дъщеря на Филип дьо Клермон. Той ме защити на всяка крачка при пътуването ни в миналото.
— Никоя вещица няма да бъде призната за Дьо Клермон. — Тонът на Болдуин бе равен и окончателен.
— Аз вече съм такава. — Вдигнах лявата си ръка, за да види сватбения ми пръстен. — Двамата с Матю сме женени, освен че сме партньори. Баща ти лично изпълни церемонията. Ако регистрите на „Сен Люсиен“ са оцелели, ще видиш, че бракът ни се е състоял на седми декември хиляда петстотин и деветдесета.
— Ако идем в селото, най-вероятно ще открием, че точно тази страница е била откъсната — промърмори под нос Веран. — Atta винаги е прикривал следите си.
— Дали двамата с Матю сте женени, няма значение, тъй като той не е истински Дьо Клермон — студено каза Болдуин. — Той е просто дете на партньорка на баща ми.
— Това е нелепо — възразих аз. — Филип смяташе Матю за свой син. Той те нарича брат, а Веран — своя сестра.
— Не съм сестра на това кутре. Нямаме обща кръв, а само име — отбеляза Веран. — И слава богу за това.
— Ще откриеш, че бракът и партньорството не означават кой знае какво за повечето Дьо Клермон, Даяна — обади се тих глас с определено испански или португалски акцент. Гласът принадлежеше на непознат мъж, стоящ до самата врата. Тъмната му коса и кафявите като какао очи изпъкваха на фона на бледата му кожа и светлата риза.
— Не си канен, Фернандо — гневно заяви Болдуин.
— Както знаеш, аз идвам, когато има нужда от мен, а не когато ме викат. — Мъжът леко се поклони на мен. — Фернандо Гонсалвис. Много съжалявам за загубата ви.
Името му ме зачовърка. Бях го чувала някъде и преди.
— Матю искаше вие да оглавите Рицарите на Лазар, след като се оттегли от поста велик магистър — най-сетне се сетих. Фернандо Гонсалвис се славеше като един от най-страховитите воини на братството. Съдейки по ширината на раменете му и добрата му форма като цяло, не се и съмнявах, че е така.
— Да. — Подобно на всички вампири, Фернандо имаше топъл, плътен, неземен глас, който изпълваше помещението. — Но Юг дьо Клермон е мой партньор. Откакто загина в редиците на тамплиерите, нямам нищо общо с рицарските ордени, защото дори най-храбрите рицари нямаха куража да спазят обещанията си. — Фернандо спря поглед върху брата на Матю. — Не съм ли прав, Болдуин?
— Предизвикваш ли ме? — отвърна Болдуин и стана.
— Нужно ли е? — Фернандо се усмихна. Беше по-нисък от Болдуин, но нещо ми подсказваше, че трудно може да бъде победен в битка. — И през ум не ми е минавало, че ще пренебрегнеш кръвната клетва на баща си.