Книгата на живота
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-543-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Книгата на живота». Краткое содержание книги:
В Сет-Тур, родовия дом на Матю, те се събират с героите от „Аз, вещицата — с едно важно изключение. Но истинската заплаха за бъдещето им тепърва ще се разкрие и когато това става, намирането на Ашмол 782 и липсващите му листа става още по-наложително. В последния том на трилогията Харкнес задълбочава темите за властта и страстта, за семейството и привързаността, за миналите деяния и сегашните им последици. В родови къщи и университетски библиотеки, с помощта на древно познание и модерна наука, от хълмовете на Оверн до дворците на Венеция и отвъд, двойката най-сетне научава онова, което вещиците са открили преди много векове.
— Добре дошла у дома, сестро. — Неочакваната миризма на горящо дърво и кожа на седло изпълни стаята, когато Болдуин рязко дръпна завивката от леглото.
Даяна извика уплашено. Матю се опита да дръпне голото й тяло зад себе си, но бе твърде късно. Жена му вече беше в хватката на друг.
— Чух кръвната клетва на баща ми още от средата на алеята. При това си и бременна. — Лицето на Болдуин дьо Клермон бе смразяващо яростно под огнената му коса, докато погледът му се спускаше към заобления корем на Даяна. Той изви ръката й, за да подуши китката й. — И само миризмата на Матю е по теб. Виж ти, виж ти.
Пусна я и Матю я улови.
— Ставайте. И двамата — заповяда Болдуин, без да крие яростта си.
— Нямаш власт над мен, Болдуин! — извика Даяна и присви очи.
Едва ли можеше да измисли отговор, който да разгневи повече брата на Матю. Болдуин рязко се спусна към нея, докато лицето му не се озова само на сантиметри от нейното. Единствено твърдата ръка на Матю около гърлото му попречи на вампира да приближи още повече.
— Кръвната клетва на баща ми казва, че имам, вещице. — Болдуин гледаше яростно Даяна в очите, опитвайки се да я накара да се извърне само със силата на волята си. Когато тя не го направи, очите на Болдуин се стрелнаха настрани. — На жена ти й липсват маниери, Матю. Възпитай я или аз ще го направя.
— Да ме възпита? — Очите на Даяна се разшириха. Пръстите й се разпериха и вятърът в стаята закръжи около краката й, готов да отвърне на призива й. Високо горе Кора изкрещя, за да покаже на господарката си, че идва.
— Никакви магии и дракони — промърмори в ухото й Матю, като се молеше поне този път жена му да му се подчини. Не искаше Болдуин или някой друг от семейството да научи колко са нараснали способностите й по време на престоя им в Лондон.
Случи се чудо — Даяна кимна.
— Какво означава това? — разнесе се леденият глас на Изабо. — Болдуин, единственото извинение да си тук е, че не си на себе си.
— Внимавай, Изабо. Ноктите ти се виждат. — Болдуин отстъпи към стълбата. — И забравяш нещо. Аз съм главата на фамилия Дьо Клермон. Не ми трябват никакви извинения. Ще се видим в библиотеката, Матю. С теб също, Даяна.
Болдуин обърна глава и странните му златистокафяви очи се насочиха към Матю.
— Не ме карай да чакам.
3.
Семейната библиотека на Дьо Клермон се къпеше в нежната утринна светлина, от която всичко изглеждаше леко приглушено — ръбовете на книгите, твърдите линии на дървените шкафове покрай стените, топлите златни и сини нюанси на обюсонския килим.
Не можеше обаче да заглуши гнева ми.
Три дни си мислех, че нищо не може да измести мъката ми заради смъртта на Емили, но само три минути в компанията на Болдуин показаха, че греша.
— Влез, Даяна. — Болдуин седеше на стол като на Савонарола* до високия прозорец. Сресаната му червено-златиста коса блестеше на светлината на лампите и цветът й ми напомняше за перата на Августа, орлицата, с която император Рудолф ловуваше в Прага. Всеки сантиметър от мускулестото тяло на Болдуин беше опънат от гняв и притаена сила.
* Разновидност от 15 в. на сгъваемия курулски стол, отличителен знак на висшите сановници в Рим. — Б. пр.
Огледах се. Не бяхме единствените призовани на импровизираната среща. До камината стоеше слаба млада жена с бяла като каймак кожа и черна щръкнала коса. Очите й бяха тъмносини и огромни, обрамчени с гъсти мигли. Тя подуши въздуха, сякаш усещаше наближаваща буря.
— Веран. — Матю ме бе предупредил за дъщерите на Филип, които бяха толкова ужасяващи, че близките му го бяха помолили да престане да ги прави. Но тя не изглеждаше особено плашеща. Лицето на Веран бе гладко и ведро, позата й беше спокойна, а очите й искряха от енергия и интелект. Ако не беше монотонното й черно облекло, човек спокойно можеше да я помисли за елф.
После забелязах дръжката на нож да стърчи от високия й черен ботуш.
— Wolfling — каза Веран. Студен поздрав от сестра към брат, но погледът, който ми отправи тя, беше още по-смразяващ. — Вещице.
— Името ми е Даяна — уточних аз и гневът ми пламна още по-силно.
— Казах ти, че няма начин да я сбъркаш — обясни Веран на Болдуин, сякаш не бе чула отговора ми.
— Защо си дошъл, Болдуин? — попита Матю.
— Не знаех, че ми трябва покана, за да дойда в дома на баща ми — отговори той. — Все пак, дойдох от Венеция да видя Маркъс.
Погледите на двамата се срещнаха.
— Представи си изненадата ми, когато те открих тук — продължи Болдуин. — Нито пък очаквах да открия, че твоята партньорка сега е моя сестра. Филип умря през четирийсет и пета. Но как така усещам кръвната клетва на баща ми? Как я подушвам? Как я чувам?