Книгата на живота
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-543-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Книгата на живота». Краткое содержание книги:
В Сет-Тур, родовия дом на Матю, те се събират с героите от „Аз, вещицата — с едно важно изключение. Но истинската заплаха за бъдещето им тепърва ще се разкрие и когато това става, намирането на Ашмол 782 и липсващите му листа става още по-наложително. В последния том на трилогията Харкнес задълбочава темите за властта и страстта, за семейството и привързаността, за миналите деяния и сегашните им последици. В родови къщи и университетски библиотеки, с помощта на древно познание и модерна наука, от хълмовете на Оверн до дворците на Венеция и отвъд, двойката най-сетне научава онова, което вещиците са открили преди много векове.
— Владеел си чувствата си в миналото, защото ако ти не си бил до нея, Галоуглас е бил. О, той ми разказа всичко за живота ви в Лондон и Прага — обясни Фернандо, когато Матю се обърна изненадан към него. — А ако не е бил Галоуглас, Даяна е била с някой друг — Филип, Дейви, някоя вещица, Мери, Хенри. Наистина ли мислиш, че мобилните телефони ще ти дадат подобно усещане за връзка и контрол?
Матю още бе гневен, кръвожадността му кипеше точно под повърхността, но в същото време изглеждаше и нещастен. Фернандо си помисли, че това е крачка в правилната посока.
— Изабо е трябвало да ти попречи да се замесваш с Даяна Бишъп веднага щом е станало ясно, че изпитваш трайна привързаност към нея — сурово отбеляза Фернандо. Ако Матю бе негово дете, той сигурно щеше да го заключи в някоя стоманена кула, за да го усмири.
— Тя наистина ме спря. — Изражението на Матю стана още по-нещастно. — Не бях хлътнал напълно по Даяна, докато не дойдохме в Сет-Тур през хиляда петстотин и деветдесета. Филип ни даде благословията си.
Фернандо сви горчиво устни.
— Арогантността му не познаваше граници. Несъмнено е смятал да оправи всичко, когато се върнете в настоящето.
— Филип знаеше, че няма да го има — призна Матю. Фернандо се опули. — Не му казах за смъртта му. Сам се беше досетил.
Фернандо изруга люто. Сигурен беше, че богът на Матю ще прости богохулството, тъй като случаят определено си го заслужаваше.
— И кога стана обвързването ти с Даяна? Преди или след като Филип я беляза с кръвната си клетва? — Дори след пътуването във времето кръвната клетва на Филип продължаваше да се чува и според Веран дьо Клермон и Галоуглас си беше все така оглушителна. За щастие, Фернандо не бе пълнокръвен Дьо Клермон, така че долавяше кървавата песен на Филип само като досаден фонов шум.
— След.
— Естествено. Клетвата на Филип е осигурила безопасността й. "Noli me tangere" — промърмори той, поклащайки глава. — Галоуглас си е губил времето, като е следял така отблизо Даяна.
— „Не ме докосвай, защото аз съм Цезар“ — тихо повтори Матю. — Вярно е. Никой вампир не се е забърквал с нея след това. Освен Луиза.
— Луиза беше луда като мартенски заек, за да подмине волята на баща ти по този въпрос — отбеляза Фернандо. — Предполагам, че това е причината Филип да я прати на края на познатия свят през хиляда петстотин деветдесет и първа. — Решението винаги беше изглеждало неочаквано, а и Филип не си бе помръднал пръста да отмъсти за смъртта й по-късно. Фернандо запази тази информация, за да мисли върху нея по-нататък.
Вратата се отвори. Котката на Сара, Табита, влетя в параклиса като сиво петно козина и котешко възмущение. Галоуглас я последва с пакет цигари в едната ръка и сребърна манерка в другата. Табита се отърка в краката на Матю, умолявайки за вниманието му.
— Писаната на Сара е беля като дракона на леля. — Галоуглас подаде манерката на Матю. — Пийни малко. Не е кръв, но не е и от френската измислица на баба. От нейния бъркоч става чудесен одеколон, но само толкова.
Матю отказа предложението с поклащане на глава. Виното на Болдуин вече му причиняваше киселини.
— И наричаш себе си вампир — сгълча Фернандо Галоуглас. — Накаран да пие от um pequeno dragao*
* Някакво си драконче (порт.). — Б. пр.
— Ти пробвай да усмириш Кора, щом си въобразяваш, че е толкова лесно. — Галоуглас извади цигара от пакета и я пъхна в устата си. — Можем пък да гласуваме какво да правим с нея.
— Да гласуваме ли? — невярващо повтори Матю. — Откога се гласува в тази фамилия?
— Откакто Маркъс пое Рицарите на Лазар — отвърна Галоуглас, вадейки сребърна запалка от джоба си. — Давим се в демокрация от деня, в който замина.
Фернандо го изгледа многозначително.
— Какво? — изсумтя Галоуглас, докато вдигаше капачето на запалката.
— Това е свято място, Галоуглас. И знаеш мнението на Маркъс за пушенето, когато в дома има топлокръвни — укори го Фернандо.
— Можеш да си представиш и моите мисли по въпроса, предвид бременната ми съпруга горе. — Матю дръпна цигарата от устните на Галоуглас.
— Тази фамилия беше по-забавна, когато медиците бяха по-малко — мрачно се оплака Галоуглас. — Помня златните стари времена, когато просто си зашивахме раните от битките и изобщо не ни пукаше за нивата на желязото в кръвта и за витамин D.
— О, да. — Фернандо вдигна ръка, показвайки един неравен белег. — Онези дни бяха наистина славни. И уменията ти с иглата бяха легендарни.
— Станах по-добър — защити се Галоуглас. — Е, не бих могъл да се сравнявам с Матю или Маркъс, разбира се. Но не всички можем да си позволим да учим в университет.