Кралицата на изменниците

Копнежът сигурно бе свързан до голяма степен с желанието му да се върне обратно в Убежището. Споменът за Тивара накара сърцето му да запее. Пулсът му се ускори от най-скорошните му спомени, от последната нощ заедно, когато тя, гола и усмихната, го учеше как любовниците използват черната магия. Последваха по-отдавнашни спомени. Как тя се движеше по коридорите на Убежището, спокойна и уверена — приемаща за даденост властта, дадена й от нейното общество. Като прям поглед, който бе едновременно игрив и интелигентен.

Той си спомни за времето и преди това, как тя го водеше през сачаканските равнини към планините, защитавайки го от убийците-Изменници и от ашаките, които можеха да ги пленят. Тя бе изморена и не особено разговорлива, но го впечатляваше с решителността и изобретателността си.

След това той се върна още по-назад в спомените, когато тя беше робиня в Дома на Гилдията. С привити рамене и сведени очи, объркана от опитите му да се сприятели с нея. Още тогава го беше привлякла, макар той да смяташе, че е очарован от екзотичния й вид. Но никоя друга сачаканка не бе привличала погледа му по този начин, а той бе видял достатъчно красавици и в Арвис, и в Убежището.

„Убежището“. Всъщност мястото дори ми липсва — осъзна той. — След като го напуснах, разбрах, че там ми харесва, въпреки Калия.

— Спомените за отвличането, за затварянето му, за това как Калия ровеше из съзнанието му за тайните на магическото изцеляване, помрачиха настроението му, но той ги прогони настрани. — „Калия вече не е Говорителка. Вече не е началник на лечебницата — напомни си той. — Изменниците имат своите недостатъци, някои повече от другите, но всички те са добри хора“. Принуден да работи с Калия в лечебницата, притеснен от машинациите й и от това как да убеди Изменниците да търгуват с Гилдията, той не можеше да оцени реално начина им на живот.

Отвличането му бе извършено от малка групичка безскрупулни Изменници. Той подозираше, че не всички от фракцията на Калия подкрепяха действията й. Повечето от тях едва ли щяха да нарушат с желание законите на Изменниците, както бе постъпила тя, дори и да бяха съгласни с нея. Бяха го направили просто от желание да защитят народа си. Страхът от външния свят бе дълбоко вкоренен в тях след вековете, прекарани в изолация.

Макар да не бе готов да прости на Калия за кражбата на лечителското познание от съзнанието му, той не можеше да отрече, че го е направила от желание да може да го използва, за да спасява живота на Изменници. „Но все пак тя смяташе да ме убие и да заяви, че съм се опитал да напусна Убежището и съм замръзнал в снеговете. Това не е нещо, което да простя с леко сърце“.

В замяна на отнетото от него, кралица Зарала беше решила да го обучи в направата на магически камъни. Той бе овладял магия, за която Гилдията не беше чувала. Точно мечтата да намери нова, могъща магия, го беше накарала да предложи да замине с Посланик Денил като негов помощник. Поглеждайки назад, той се усмихна на наивността си. Вероятността да намери нещо бе незначителна. Но въпреки това бе успял.