Кралицата на изменниците

„Сери няма да ги остави да се забъркат в нещо. Но въпреки това… Чудя се защо Лилия се среща с Аний по това време на деня — и къде“. Сония остави бележката. Знаеше, че Аний влиза в апартамента й по същия начин, както понякога се появяваше Сери — през скрита врата в гостната. Но срещата на Лилия с Аний означаваше, че двете отиваха някъде заедно, а това си беше за притеснение. Като нова черна магьосница, на Лилия й беше забранено да напуска земите на Гилдията.

„Може би е минала през скритата врата с Аний“. Проходите под Гилдията бяха забранени за всички, с изключение на Висшите магове. Официалното оправдание бе, че са нестабилни и опасни, но всъщност никой нямаше добра причина да слиза долу. Ала не това притесняваше Сония.

Скелин искаше да убие Сери. Това означаваше, че негова мишена са всички, които помагаха на стария й приятел. Досега Сери бе успял да скрие факта, че Аний е негова дъщеря. Официално тя продължаваше да му е телохранител, но въпреки това си оставаше мишена. Лилия може би щеше да успее да я защити с магия, но ако нападателят беше Скелин или майка му Лорандра, тя щеше да има проблеми, защото и двамата бяха магьосници.

„Дали е отишла, защото Сери има нужда от помощ? Но той сигурно щеше да се свърже първо с мен“. Тя се намръщи. Напоследък Сери се откриваше трудно и когато успяваха да се видят, той изглеждаше изтощен и изнервен. Тя подозираше, че укрива истината за усилията си да намери Скелин и успява само да се крие от отстъпника Крадец.

Сония въздъхна за трети път и се върна в спалнята си, но не можа да заспи, защото сега се притесняваше и за Сери, и за Лилия. Тя се изми и се облече, използва малко магия, за да прогони умората, и тъкмо си правеше чаша рака, когато някой почука на вратата.

Улови се, че въздъхва отново, погледна през рамо и отвори вратата с магия.

На прага застана Разпоредителят Оусън. Сония примигна изненадано.

— Разпоредителю.

— Черна магьоснице Сония — каза той, навеждайки учтиво глава. — Мога ли да вляза?

— Разбира се — отвърна тя, обръщайки се с лице към него. Той затвори вратата. — Искате ли чаша рака или суми?

Той поклати глава.

— Нося лоши, но не съвсем неочаквани новини.

Изпълни я не особено приятно усещане — сякаш всичките й вътрешни органи се бяха втечнили. Лоркин.

— Колко лоши?

Устните на Оусън потрепнаха съчувствено.

— Не са най-лошите. В противен случай щях да бъда по-прям. Лоркин е отказал разчитане на съзнанието. Крал Амакира поиска от нас да му заповядаме да го приеме. Крал Мерин отказа. Амакира изпрати Лоркин в затвора.

Полазиха я студени тръпки и стомахът й се сви. В главата й се появи образът на Лоркин, окован във влажна, тъмна клетка и тя усети, че й се повдига. За нея той бе още едно изплашено момче. „Но всъщност не е. Той е вече мъж. Знаеше, че това може да се случи и въпреки това отказа да предаде Изменниците. Трябва да се доверя на преценката му, че те заслужават да бъдат спасени“. Тя отново насочи вниманието си към Оусън.