Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— И сега какво? — попита Сония, макар Върховните магове да бяха обсъждали тази вероятна ситуация няколко пъти досега.
— Работим по въпроса за освобождаването му. Имам предвид Гилдията, краля и краля на Елийн. Ако Лоркин е прав и може да им попречи да разчетат съзнанието му, то ние трябва да убедим Амакира, че освобождаването му е най-лесният начин да научи повече за Изменниците. И тук се намесваш ти.
Сония кимна и почувства закъсняло облекчение. Задачата й да се срещне с Изменниците от името на Гилдията се бе усложнила, откакто стана ясно, че крал Амакира няма да позволи на Лоркин да напусне Сачака, докато не научи каквото може от него. Гилдията беше решила да я изпрати в Арвис, за да преговаря освобождаването на сина си. Усложняването на лоркиновото положение може би ги беше накарало да променят намеренията си.
Тъй като Висшите магове бяха решили, че само черен магьосник може да постигне уважението, необходимо за преговорите със сачаканския крал, това означаваше, че трябваше да избират между нея и Калън — тъй като Лилия беше още малка и все още учеше. Съществуваха достатъчно причини да не изберат никой от тях. Сачаканците смятаха жените за по-нисши от мъжете, а тъй като тя бе майка на Лоркин, това я правеше податлива на изнудване, но пристрастеността на Калън към роета го превръщаше в ненадежден пратеник, който лесно би могъл да бъде принуден да сътрудничи.
„И може би защото знае, че и преди съм убивала сачаканци и ще бъда готова да го направя отново, за да спася сина си, Амакира ще бъде склонен да го освободи“.
Разбира се, сачаканският крал можеше да заплаши да нарани Лоркин, за да спечели нещо от нея, но опитът му едва ли щеше да се увенчае с успех. Тя не знаеше какво искат да разберат и не можеше да му заповяда да говори. Можеше единствено да обещае, че ще се опита да го убеди да говори, ако те го освободят.
„Стига, разбира се, да не са успели вече да го пречупят с мъчения“. Но Сония не искаше да мисли за това. Тя се обърна към Оусън.
— И кога тръгвам?
Слабата светлина, която се процеждаше през вратата, подсказа на Лилия, че двете с Анйй са близо до крайната им цел. Избягвайки отломките в коридора, тя последва приятелката си в стаята.
Сери седеше на един от старите дървени сандъци, които Аний бе донесла вместо столове. Върху няколко от овехтелите възглавници лежеше Гол. Дори слабата светлина на свещите бе достатъчна, за да види пребледнялото му лице. Лилия поднесе светлинното си кълбо към него и засили светлината му. Веждите му бяха покрити с пот, а очите му горяха от треска и болка.
Лилия го погледна, вцепенена от изпълнилите я съмнения. „Дали съм овладяла достатъчно добре лечителството, за да го спася?“
— Просто… опитай — подтикна я Аний.
Лилия погледна приятелката си и кимна. Коленичи до Гол. Ръцете на Сери притискаха корема на едрия мъж и бяха изцапани с кръв.
— Да спра ли да притискам раната? — попита той.
— Аз… не съм сигурна още — призна си Лилия. — Просто трябва… да погледна.
Тя подръпна ризата на Гол, притисна длан върху голата му кожа, затвори очи и проникна със сетивата си в тялото му.
Първоначално долови само хаос, но след това използва онова, което й бе казано и което бе прочела, както и упражненията за разчитане на сигналите. Най-отчетлива беше болката. Тя едва не изпъшка на глас, когато я улови, и се изпълни с гордост, че не се разконцентрира. Болката се спираше лесно. Това бе един от първите уроци за лечителите. Щом се справи с това, тя се огледа за друга информация. Умът й бе привлечен към повреденото място, откъдето се губеха важните течности и откъдето в системата му се вливаха опасни отрови.
„Червата му са били промушени от острието. Ако отворът е бил по-голям, досега да е умрял. Очевидно това е първото, което трябва да оправя…“
Тя изпрати струйка магия към разкъсването, за да залепи краищата му и да ги излекува много по-бързо, отколкото биха успели без намесата й.
„Сега трябва да спра изтичането на кръвта. Но преди да го направя, трябва да се справя с отровата и вътрешния кръвоизлив. Използвай едното, за да прочистиш другото“. Тя се надяваше, че Сери и Аний няма да се паникьосат, когато използва магия, за да изкара течностите от раната. При опита си да го направи срещна малко повече съпротива, отколкото бе очаквала. Тогава си спомни, че Сери продължава да притиска раната. Лилия се концентрира върху собственото си тяло, за да възстанови контрола върху гласните си струни.