Ад на колела
- Автор: Уокър Джули Ан
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Ад на колела». Краткое содержание книги:
— Фъстъка? — Младата жена наведе брадичка и погледна към сивото, космато лице, което само една майка може да обича. Златистите очи на котарака бяха притворени в доволство и Али беше удостоена със съмнителната чест острите нокти на котарака да се забият в тънката материя на тениската й. — Прилича повече на Голиат или Брут. Но Фъстък… Сериозно?
— Да. — Франк се засмя и прокара ръка през рошавите си кестеняви къдрици, наблюдавайки напредъка долу на първия етаж на работилницата. Усмивката му се стопи бързо, щом погледът му попадна върху жената, която се опитваше да имитира ездач на родео. Само че жребецът беше от стомана, а не от плът и кръв.
На Али й се стори, че го чу да промърморва дяволите я взели преди да се насили да отмести поглед.
— Когато се преместихме в тази сграда, тя беше дом на плъхове и на този приятел тук. — Мъжът протегна огромната си ръка и почеса котарака под брадичката, предизвиквайки възобновяване на мъркането, от което гърдите на Али завибрираха като косачка. — Той си бе направил легло върху купчина стари чували за фъстъци — оттам дойде и името му. Успяхме да се отървем от всички плъхове и изпратихме Фъстъка да живее у една мила дама, която прибира бездомни животни, но след два дни той се върна отново при нас. Аз съм Франк Найт, между другото. Бих стиснал ръката ти, но изглежда и двете са ти пълни. — Той й намигна и в ъгълчетата на очите му се появи очарователна мрежа от бръчици.
— Знам кой сте. Григ имаше много високо мнение за вас и често ви споменаваше. Уважаваше ви много.
Едрият мъж се намръщи.
— Уважението бе взаимно. Григ беше… ами… — Франк прокара отново огромната длан през косата си и направи гримаса, когато сви рамене, сякаш движението му причиняваше болка. — … Просто не мога да намеря думи. Той беше най-добрият. Ужасно съжалявам за загубата ви. Всички ние бяхме опустошени.
О, мамка му! Сълзите заплашваха да потекат отново.
Точно когато си мислеше, че трябва да се обърне, за да не се разциври пред човека — днес се беше превърнала в кралица на ревлите — в работилницата избухна същински ад.
Глава 3
— Готово! — извика тържествуващо Беки Райхарт, когато последният болт на носещото витло най-накрая се разви и падна на земята с гръмко „Бум!“. Звукът се разнесе и отекна в работилницата, подобно на експлозия.
Последвалата оглушителна тишина й подсказа, че пронизителният шум е прекъснал песента на Рик Спрингфийлд, което я устройваше напълно. Ози имаше ужасен вкус за музика. Беше се опитала да го просвети за очевидния факт, че много от страхотните парчета са написани през последните двадесет години, но той изглежда бе имунизиран срещу опитите й да подобри музикалната му култура. Това, че от време на време я оставяше да припява заедно с Убийците11, беше почти единствената победа, която успя да си извоюва. Което обикновено означаваше, че слушалките на айпода са затъкнати здраво в ушите й, взривявайки мозъка й с любимата музика, за да заглуши недотам изискания вкус на Ози.
За съжаление, снощи бе забравила да зареди гадината, така че цяла сутрин бе измъчвана с рок балади от 80-те. Разбира се, това, че беше без айпода си, й позволи да чуе ужасния писък, последвал трясъка от падналото роторно витло.
Беки погледна нагоре и видя до перилата жена, носеща странна сива шапка от котка. Единствено размахването на ръцете й и съскането на Фъстъка подсказваха, че тази модна приумица е плод на случайност.
Още малко… Още малко…
— Ребека! По дяволите!
Ах, ето!
Франк Найт — Шефа, притежаваше редкия талант да крещи ядосано името й, последвано от познатата ругатня. Това я караше да потръпне и да се усмихне едновременно. Смееше се, защото Рицарите обичаха да се шегуват с нея и да казват, че Франк е останал с погрешното впечатление, че фамилията й е По дяволите. А трепваше, защото освен баща й, единственият човек, който я наричаше Ребека, беше Франк — това я караше да се чувства така, сякаш е отново на шест. От доста време се чудеше дали той не го прави нарочно само за да подчертае разликата в годините им.
Сякаш с тази единствена дума крещеше: Да, забелязвам начина, по който ме гледаш, но съм достатъчно възрастен, за да ти бъда баща.
Което всъщност не беше вярно, освен ако не бе започнал сексуалните си приключения на тринадесет — въпреки че, ако се замисли по-сериозно, това изглеждаше напълно възможно. Беше виждала негови снимки. Дори на тринадесет е било очевидно, че Франк ще се превърне в красив мъж.
11
The Killers — американска рок група създадена в Лас Вегас, Невада през 2001 г. — Б.пр.