Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
Емелин понечи да отговори, явно отрицателно, но се спря и задъвка устната си. Миг по-късно стана от стола си и се изправи срещу Гарет.
— И без това мога да направя твърде малко преди да се върне Габриела — каза той.
Огледалото се изпълни с пушек.
Същото се случи и със стаята и Гарет и Кристин извикаха и отскочиха назад.
Димът се разсея и разкри кашлящия Емелин, който размахваше ръце, за да разкара пушека.
— Преди никога не… създаваше такива пламъци — обясни Емелин насред кашлицата. Най-накрая се изправи и изглади робите си. Погледна последователно към празните погледи на Гарет и Кристин, после се обърна към Гарет. — Кога ще ядем?
— Надявах се, че преди да хапнем ще успееш да доведеш Олвен — обясни Гарет.
— Олвен?
— Дукът на Соравия — поясни Кристин и Емелин я стрелна с поглед.
— Как можем да открием къде е? — попита Емелин. — В последно време никога не е в близост до шестте замъка на Кинбрейс. Все е навън и скита.
— Можем да погледнем — отвърна Гарет.
Той отстъпи настрани и размаха ръка обратно към предсказващото огледало.
— Иде реч за повече от хапване? — попита Емелин.
— Чул ли си за събитията във Вааса?
— Чух, че смяташ да окажеш почести на мрачен елф и че очевидно имаме бъдещ рицар.
— На север от Палишчук се появи творение на Зенги — обясни Гарет.
— Напоследък стават все по-чести. Имаше една кула в покрайнините на Хелиогабалус…
— Мариаброн Скиталеца загина зад стените на тази, за която говоря.
Това изненада Емелин.
— Твърди се, че била копие на замъка Опасни — намеси се лейди Кристин. — Жива и пълна с гаргойли. Командвана от драколич.
Очите на Емелин, сиви като робите му, се разшириха при тези думи.
— И този мрачен елф и останалите са победили заплахата?
Гарет кимна.
— Но конструкцията все още стои.
— И ти искаш да отида на север и да видя какво мога да открия — отбеляза Емелин.
— Това изглежда разумно.
— А Олвен? — попита Емелин, но преди Гарет и Кристин да успеят да отговорят, старият магьосник ахна и вдигна ръка. — Ах, Мариаброн! Не бях взел под внимание любовта на Олвен към него.
— Да го открием? — подкани го Гарет и отново посочи към огледалото.
Емелин кимна и пристъпи напред.
Никой във Фаерун не беше по-добър в подготвяне на празненства от Кристин Драконоубиец. Тя беше дъщерята на барон Трант, предишният владетел на региона, известен като Долината на Кървав камък, който включваше и едноименното село. Израснала във времената на Зенги, в благородната фамилия, която контролираше единствения проход между Вааса и Дамара, Кристин беше станала свидетелка на десетки пиршества, подготвени за сановници, дошли на посещение както от херцогствата и баронствата на Дамара, така и от двора на Зенги. В годините преди да започне откритата война, голяма част от лицемерието, което бе направило Дамара уязвима за имперските идеи на Зенги, се бе проявило тук, в Кървав камък, на масата на барон Трант.
Планираната за този ден вечеря, естествено, не съдържаше потенциал за подобни интриги. Гостите бяха приятелите на Гарет, честни и верни другари, които се бяха сражавали рамо до рамо с него срещу краля вещер. Риордан Парнел нямаше да присъства, тъй като бе заминал за Палишчук, което донякъде усложняваше нещата за Кристин. Ако беше тук, Риордан, който бе невероятен бард, щеше да осигури забавлението на гостите. А забавлението беше от първостепенно значение за Гарет.
— Това е вечеря, посветена на единната ни цел и за постигане на съгласие какво ще правим оттук нататък — беше казал на Кристин скоро след като Емелин бе отлетял магически за Соравия. — Но най-вече е за Олвен. В известен смисъл той загуби свое дете.
— А ние с теб изгубихме племенница — припомни му Кристин.
Гарет кимна, но никой от тях не беше истински натъжен от смъртта на командир Елъри. Тя беше роднина, но далечна и нито Гарет, нито Кристин я познаваха добре. Гарет я бе виждал само няколко пъти и бе разговарял с нея само веднъж, при назначението й в армията на Кървав камък.
— Тази вечер е за Олвен — съгласи се Кристин и излезе.
Скоро след това обаче откриха, че и двамата са грешали. Емелин Сивия се завърна от Соравия, появявайки се в залата за аудиенции на Гарет в облак дим. Кашляше и размахваше ръце, повече от раздразнение, отколкото с очакване да разнесе облака, Емелин беше останал сам.