Наследникът
- Автор: Николов Любомир
- Серия: Сивият път #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Наследникът». Краткое содержание книги:
Преди много-много години в малка къщичка край брега на Егейско море живял беден рибар със своя котарак Михалис. Всеки ден той излизал с лодката си в морето да хвърли мрежите, а когато вечер се връщал с улова, посрещала го радостна песен. Защото в къщичката, зад гърненцата със сол, мащерка и чубрица върху високата лавица, живеел един весел щурец, който по цял ден свирел на бузуки. И тъй чудесна била песента му, че дори Свети Николай от иконата в близкия параклис се усмихвал колчем я чуел.
Така се минавали година подир година. Рибарят продължавал да излиза в морето, котаракът Михалис чакал на прага да го посрещне и да се отърка в краката му, а щурецът все свирел и свирел на звънкото си бузуки.
Ала подир време щурецът остарял. Попрегърбил се, честичко боледувал, кашлял задавено зад гърненцата, а песента на бузукито му се чувала все по-рядко. Понякога, когато оставали само двамата, слизал при Михалис и тихичко му се оплаквал от болежките си.
През един есенен ден над Егейско море връхлетяла страховита буря. Дъждът се леел като из ведро, вълните с рев блъскали брега, сивите облаци слезли ниско и сякаш се слели с бушуващите талази. Михалис лежал сгушен край изгасналото огнище и се ослушвал да чуе стъпките на стопанина, ала рибарят не идвал. Когато паднала нощ, котаракът въздъхнал:
— Лоша работа. Май ще останем самички, приятелю щурец. Види се, че морето е решило да погуби нашия стопанин.
Горе на лавицата щурецът се поизкашлял и попитал:
— Няма ли кой да му помогне?
— Сега само Свети Николай може да го спаси — рекъл Михалис. — Чувал съм, че той помага на моряци в беда.
— Ами какво чакаме щом е тъй? — развълнувал се щурецът. — Да вървим да го помолим за помощ!
Ала котаракът Михалис само погледнал навън през прозорчето и поклатил глава. Той никак не обичал да се мокри.
Тогава щурецът с пъшкане се надигнал от мъничкото си легло, нахлупил шапка, вързал си шал, взел бастуна и закуцукал под проливния дъжд към параклиса.
В параклиса било тихо и тъмно, само една свещичка мъждукала пред иконата на Свети Николай. Щурецът се прекръстил, поклонил се и рекъл:
— Свети отче, дошъл съм при теб с молба от сърце. Помогни на нашия рибар да се завърне жив и здрав от морето.
Погледнал го Свети Николай, почудил му се, а после отговорил с въздишка:
— Късно си дошъл, драги приятелю. Вече нищо не зависи от мен, а от Свети Петър. Нека попитаме него.
Той погледнал нагоре и се провикнал:
— Хей, Петре! Отворил ли си райската порта?
И от небето долетял гласът на Свети Петър:
— Отворена е, отворена!
Свети Николай отново въздъхнал и разперил ръце.
— Нищо не мога да сторя, драго щурче. Щом портата е отворена, някой трябва да мине през нея.
Замислил се щурецът и изведнъж предложил:
— А защо аз да не мина през нея? Вече съм стар и малко ми остава на този свят.
Като го чул, Свети Петър така се смаял, че надникнал от небето. Погледнал го, намръщил се и казал строго:
— Какво ще правиш ти в рая? При нас ангелите поне знаят да пеят. А ти?
Хванал тогава щурецът старото си бузуки и засвирил така, както никога през живота си. Тъй омайна била песента, че Свети Петър не издържал, усмихнал се и махнал с ръка:
— Хайде, минавай по-бързо, додето не съм размислил.
А сред мрачното море рибарят отчаяно се борел с вълните и вече си мислел, че ще загине. Но ненадейно в нощта пред него се появила лодка, огряна от неземна светлина и на кормилото й седял белобрад старец с бели дрехи. Прекръстил се рибарят, защото познал, че това е Свети Николай. Сграбчил въжето, което му хвърлил старецът, вързал го за носа на своята лодка и усетил как мощна сила го влачи през бурните вълни към брега.
Мокър и изтощен слязъл рибарят на спасителния бряг и с бавни стъпки поел към къщичката си. А когато влязъл, много се учудил, че щурецът не го посреща както друг път с песента си. Запитал се къде ли е изчезнал мъничкият му приятел.
Ала само котаракът Михалис знаел, че храбрият щурец вече свири на златно бузуки горе в рая.