Наследникът

— Знам, че не ще повярваш, додето не видиш, братко Йоргос. Е, добре, нека бъде по твоему.

Той измъкна от гънките на расото си малко сребърно звънче, разклати го и веднага от манастирската килия зад тях долетяха тежки стъпки. Двама млади, едри монаси излязоха на чердака, носейки голям обкован сандък. Без да кажат нито дума, те оставиха товара си пред игумена, поклониха се и отстъпиха заднешком през вратата.

Когато монасите изчезнаха, отец Амвросиас с известно усилие повдигна капака на сандъка и всички ахнаха, виждайки, че го изпълва някаква странна, ефирна тъкан, прозирна като паяжина и блестяща като сребро. Старецът се усмихна на тяхното смайване и лекичко докосна с длан загадъчната материя.

— Ето, братя мои, туй е доказателството: сребърни платна, сътворени от онези монаси според указанията на светеца от Оксенфорд. Пожелаете ли, тези платна ще бъдат ваше наследство, за да отплавате към Отвъдния бряг. Достигнете ли го, ще можете да имате колкото си искате злато и скъпоценности. Ала там чака далеч по-велико богатство. Не Валари, както ги нарича Свети Джон, живеят там, а ангели и архангели. Трябва само благочестиви люде с доблестни сърца да стигнат до тях, за да измолят смирено помощ за бедите на нашия свят. И архангелите ще тръгнат на рат, както са правили и преди — туй също е описал светецът от Оксенфорд — срещу черния пратеник на Нечестивия.

Дългото потресено мълчание продължи сякаш цяла вечност, нарушавано само от далечния звън на празничните камбани. Хората имаха чувството, че вече летят в небесата, понесени от вълшебни сребърни платна.

Накрая капитан Василиадис се изкашля с усилие и дрезгаво проговори:

— Прости ми, свети отче, но си избрал погрешно… освен може би брат Финеган. Грешни, прости и неуки моряци сме ние — нам ли се пада подобна велика чест? А дори и да ни се полага, имаме ли вярата и мъдростта да преуспеем в святото начинание?

Благата усмивка на отец Амвросиас мигом изчезна.

— Не изпадай в богохулен грях, моряче! — строго отвърна той. — Ни едно Божие творение не е по-незначително от което и да било друго, и най-вече това се отнася до людете. Велик е човек не с богатство, сан или слава, а единствено с вярата и делата си. Та нима Симон-Петър не е бил неук и беден рибар, нима самият Спасител не е бил прост дърводелец? Затуй ще ти разкажа сега една приказка, а ти слушай и вразумявай, понеже не за деца са създадени приказките, а за да се съхрани в тях мъдростта на народите.