Бъдеще [bg]

Виждам, че са затворили портата, входовете към станцията са запечатани. Портата е мощна - сложили са я тук, за да сдържат натиска на вандалите срешу цивилизована Европа. Защитниците на Барселона са направили насип от сините трупове, крият се зад тях, облегнали са дулата си върху чуждите мъртви гърбове. Тук е цял интернационал -дрогираният арабин тъпче заоблени патрони в револвер ръчна изработка, чернокож с расти до кръста люлее рязана пушка с широко дуло; двама мустакати дървеняци се целят в портата с винтовки. Тип с дръпнати очи налива от туба керосин в бутилки, които затъква с парцалени фитили - получават се порции коктейл Молотов.

- Нещо те много дълго... - подсмърча китаецът. - Казаха за половин час ще се върнат!

Чувам как пиука комуникаторът в джоба ми.

- К’во има? - интересува се арабинът.

- Дай да си дръпна! - моля аз.

- Ей! На барикадата! Да бяхте помогнали! Едва домъкнахме тук тази гадост! Тук са четири Ппуда, мамка му! - чува се от тъмнината.

- Това не само моста, а и всичко наоколо ще отнесе! - кикоти се другият. Дървеняците се измъкват иззад синия насип и се затътрят към гласа.

Край. Дай им още петнайсет минути, и ще превърнат станцията в бойна глава, а шибаната кула в ракета; шейсет килограма пластичен експлозив... Комуникаторът звъни отново, все по-настойчиво... Арабинът изпуска кълбо тръпчив дим, от който въздуха става като вода, подава ми чудновата резбована лула - тумбе сто джудже, застанало на колене и вперило издълбаните си очи в онзи, който го пуши; мундщукът на лулата е огромният му крив член.