Бъдеще [bg]

Анели, Анели, Анели, нали ти казвах, че искам да бъда с теб, та аз ти казах истинското си име, дезертирах в мечтите си, почти вече се реших на това, което бях забранявал на Деветстотин и шести! Защо не ми повярва? Защо повярва на терориста, афериста, клоуна, а не повярва на мен?

С какво те покори този мерзавец?

Какво прави той по-добре от мен?! Чука се?! Грижи се за теб? Защитава те?!

Та нали ти му писа, Анели! Ти му се обаждаше! Той казва, че те е погребал и оплакал - а комуникаторът му е препълнен с твои съобщения! Той знаеше, че си жива, че го чакащ викаш го, опитваш се да се срещнеш с него! Но ето че устройва това шибано представление, обяснява ти се в любов пред целия честен народ и ти се разтапящ ти се разтапяш и бягаш през глава към тази гадина!

Къде беше той по-рано, а?! Къде?!

Защо не отговори? Защо не изпрати своите типове със закърпените лица тук, при теб - да те спаси от мен? Какво чакаше?

Защото ти повече не си му нужна, Анели! Не си му нужна жива!

Виж каква трагедия разигра той! Виж как купи петдесет милиона щика с една история за това как са те изнасилили и убили! Той те продаде, и то как! Мечтата на всеки сутеньор!

Дявол, ето как Ерих Шрайер нарече Рокамора. Дявол. Тогава ми се стори, че драматизира. Сега не мисля така. Каква власт трябва да имаш над един човек, за да тича към теб при щракване с пръсти, след като си го предал и се гавриш с него?

Става ми страшно за нея.

Какво ще стане с Анели, когато се върне при него?

Та нали Рокамора вече разказа на града и света историята с печален край. Анели е мъченица и самият Рокамора е мъченик. В техните страдания жителите на Барселона разпознават себе си. Тяхното въстание започва там, където свършва животът на Анели.

Гледам алените знамена над многомилионната тълпа. Този край е началото на Рокамора.

Ако Анели го намери, Рокамора ще я целуне, а после един от типовете с чужда кожа ще извие ръцете на девойката, а друг ще надене върху главата й найлоново пликче и ще седне върху краката й, за да не се дърпа тя твърде много. Всичко това ще отнеме две минути. Рокамора сигурно ще се извърне. Той нали е толкова чувствителен.

Отново побягвам - спускам се надолу по стълбите, намирам изхода, отново се озовавам в кипящата лава, отново стискам главата си с ръце, защото от световъртежа имам чувството, че ще се откъсне.

Рокамора примамва Анели в капан.

Тя е в опасност. Моята Анели е в опасност.

И аз се нося, преглеждам хората, хващам ги, отмествам ги, падам и пак се изправям...

Докато бях с Анели, Барселона ми се струваше разбираема, бях започнал да я чувствам; сега местните отново ме зяпат така, както се пулят на чужденците, и аз бъркам посоката, не разпознавам местата, през които току-що съм минал - и ги оглеждам отново. Не разбирам какво крещят хората, не мога да прочета надписите на плакатите; Анели се е извърнала от мен - и Барселона се извръща.

- Анели!!!

Да се успокоя. Трябва да се успокоя. Трябва да нормализирам дишането си. Да се скрия от всички и да се надишам.