Кодът на Атлантида [bg]

— Назад от Книгата — размаха пистолета Мурани.

Лурдс отстъпи с неохота.

Мурани прибра оръжието в гънките на робата си. Отиде до кутията, махна капака и бръкна вътре. Когато кардиналът извади Книгата, Лурдс искрено се изненада, че той не избухна в пламъци и не се изпари от допира.

Книгата на познанието беше по-малка, отколкото подобаваше на такова значимо произведение. Нищо толкова важно не можеше — или не би могло — да се побере в такива малки размери. Беше Широка към тридесет сантиметра и висока около петдесет, а дебелината й бе не повече от осем сантиметра.

Как бе възможно цялото божие познание да се съдържа в такава книга?

Треперейки, Мурани я отвори. Отначало страницата изглеждаше празна. След това се изпълни със знаци. Появиха се толкова бързо, че Лурдс беше сигурен, че отначало просто не ги е видял.

Мурани впери поглед в текста. Изглеждаше разгневен, обезсърчен и втрещен. Вдигна очи към Лурдс и му подаде книгата.

— Прочетете това — заповяда кардиналът.

Лурдс зачете, но знаците играеха пред очите му. Сякаш се движеха и вълнуваха, трудно беше да ги задържи на едно място.

— „Знай, че това е божията Книга и че словото му е свещено и без…“

Мурани рязко затвори книгата.

— Ще ме научите на този език, професор Лурдс. Фактът, че не мога да я прочета сам, е единственото нещо, което спасява живота ви засега.

Лурдс не успя да измисли какво да каже.

— Галардо, остани с него — нареди Мурани. — Лейтенант Сбордони, трябва да видим дали можем да се махнем оттук.

Лурдс хвърли последен поглед към книгите, преди да го бутнат към стълбите. Не искаше да ги оставя. Искаше да разгледа още от тях. Но Галардо постави ръка на гърба му и отново го бутна. Лурдс едва се задържа на крака.