Кодът на Атлантида [bg]

Лурдс се опита да се съсредоточи, но мислите се въртяха безцелно в изтерзаната му от болка глава. Накрая успя да накара краката си да заработят и отново се запъна. Сбордони спря и се завъртя, готов да му нанесе пореден удар с приклада.

Лурдс се опита да се защити, уверен, че този път ще изгуби съзнание. Вместо да го удари, гвардеецът внезапно се вцепени и се свлече на земята. Лурдс едва зърна дупката в тила му, преди да изчезне във водата.

— Лурдс!

Разпозна гласа на Наташа и я затърси с поглед. Не я виждаше никъде. Твърде много укрития имаше сред каменните стени.

— Хванете го! — изкрещя Мурани към другите двама швейцарски гвардейци.

Те тръгнаха към професора, но и двамата рухнаха с дупки в челата, преди да стигнат до него.

Пъхнал Книгата на познанието под мишница, Мурани извади пистолета и го насочи към Лурдс. Преди професорът да успее да помръдне, се чу рязък трясък. Кардиналът направи пирует и падна във водата.

Книгата! — помисли си Лурдс. После се обърна към Лесли. Някак беше успял да задържи фенера си. Тя едва се държеше на повърхността и се мъчеше да плува в бурната вода.

— Вдигни ръце! — извика Наташа.

Лурдс вдигна ръце, без да се замисля. Мислеше си как ли ще спаси Лесли, когато не бе в състояние да спаси себе си. Фенерът му продължаваше да е насочен към младата жена.

Ръцете му внезапно се разтресоха и се разделиха, когато веригата между белезниците се скъса. Звукът от изстрела на карабината отекна в залата.