Последният оракул
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният оракул». Краткое содержание книги:
Международен мозъчен тръст от учени, известни като Язоновците, е открил начин да манипулира и подсилва изкуствено способностите на аутистични деца, които проявяват специални таланти — в математиката, статистическите науки, изобразителното изкуство. Само че не са предвидили един неочакван страничен ефект от експеримента. Преди той да бъде проучен докрай, група ренегати сред Язоновците започва свои тайни експерименти с най-талантливите от децата. Целта им — да създадат глобален пророк на новото хилядолетие, когото да контролират и с чиято помощ да поведат човечеството към нова ера на световен мир… мир по собствените им мерки.
За да спре Язоновците, командир Грей Пиърс от Сигма форс се наема да разбули загадката на едни от най-прочутите прорицания в човешката история — тези на Делфийския оракул. Но може ли миналото да спаси бъдещето?
Лука забеляза Пейнтър и стана. Беше с шалвари, пристегнати с широк колан отгоре и черни боти отдолу, а върху бродираната си риза с дълги ръкави носеше късо елече.
— А, директор Кроу! Добре дошъл!
Пейнтър кимна почтително на ромския лидер.
— Найс туке — благодари му той на цигански. Грей също се изправи. Като Ковалски и той беше облечен с дънки и леко сако. През последните дни май всички бяха свикнали да се отбиват тук. Първите две седмици след успешно приключилата операция се бяха проточили сякаш безкрайно, посветени на погребения и тъжни срещи. Пейнтър и Лиза идваха тук почти всяка вечер. Разхождаха се прегърнати из лагера и мълчаха, заслушани в песните и смеха на събралите се за вечеря на открито семейства. Това пламенно и ярко напомняне за пълнотата на живота беше като балсам за душата на Пейнтър. А песните, седенките около огъня и другарството го връщаха към спомени от собственото му детство, от незабравимите племенни тържества в резервата Машантукет. Беше почти като да се завърнеш у дома…
Ала днешното събиране беше от по-официален характер.
Тръгнаха към скована от дъски маса в съседство. Наблизо пасяха два тежки впрегатни коня.
Седнаха и Грей подкара по същество:
— Как мина срещата?
На свой ред Лука го фиксира с поглед.
Пейнтър се връщаше от среща с представители на Държавния департамент, руското посолство и няколко организации за защита на детето. Предмет на дискусията беше статутът на седемдесет и седем деца. Интересът към тях идваше от твърде много посоки.
— Руснаците с радост ни прехвърлиха отговорността — започна Пейнтър. — Имат си достатъчно проблеми и без това. Последните радиологични замервания на съвместния ядрен екип показват, че частичният отток на езеро Карачей в подпочвените води, макар и катастрофален за местната екология — населението ще трябва да се евакуира в голям радиус около мястото на оттока — изглежда няма да причини непоправими щети в глобален мащаб. Шлюзът е бил затворен навреме.
Грей се поотпусна.
— А децата?
Пейнтър беше ходил в болницата сутринта. Цяло крило на университетската болница „Джордж Вашингтон“ беше отделено за транспортираните от Русия деца. През последните седмици екип от опитни невролози се бе посветил на сложната задача да отстрани имплантите им. Както им беше обяснил по-рано главният неврохирург на болницата, операцията била деликатна, но не и непосилна. Последният невръстен пациент се беше отървал от импланта си преди два дни. Всички се възстановяваха добре.
— Тестовете показват, че децата са запазили в малка степен талантите си — каза Пейнтър. — И като казвам „малка“, имам предвид нищожна в сравнение с предишните им способности. Онова, което се е случило с тях, докато бяха в безсъзнание, изглежда е унищожило основите на неврологичната структура, отговорна за специфичната им гениалност. В същото време промяната изглежда е смекчила проявите на аутизъм. Децата показват забележително подобрение. Въпреки всичко, който и да поеме отговорността за осиновяването им, ще трябва да се примири с постоянно наблюдение от страна на специалисти, които да следят здравния им статус, да правят регулярни оценки както на таланта на децата, така и на общото им психическо здраве.
Пейнтър погледна към Лука. Циганинът изглеждаше спокоен, само в очите му грееше надежда. Накрая Пейнтър се усмихна.
— Но по един въпрос всички бяха на едно мнение — че децата трябва да бъдат върнати на своя народ и да бъдат осиновени от цигански семейства.
— Да! — извика Лука и удари с юмрук по масата. Бурната му реакция стресна един от конете и голямото животно тръсна глава, цвилейки недоволно.
Пейнтър продължи по същество и близо половин час излага детайлите по споразумението, които успяха да отрезвят донякъде циганина, но не и да угасят искрите в очите му. Накрая всички станаха и се пръснаха.
Ковалски тръгна с Елизабет.
— Ти сега като се прибра — изломоти под нос той и плъзна ръка по голото си теме. — Искаш ли да… може пък двамата да…
Грей примижа болезнено при тези родилни мъки и кимна на Пейнтър да се дръпнат встрани.
— Мъка ми става, като ги гледам — прошепна му той.
— Какво има, Джо? — попита Елизабет, вдигнала въпросително вежди.