Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Така е и с Хестър не храним илюзии, затова помолих доктора да ни даде съвет. Ударят ли я хормоните една млада жена, не чакай друго, освен да вдигне краката при първа възможност.
— Да, така е, само че повечето родители не го признават, докато не им дойде на главата. Мога да ти го кажа от опита си на адвокат по семейно право. Но ти, Том, си напълно здравомислещ човек. Дори съм изненадан, че си имал неприятности със закона.
— Защото допуснах да се доверя на други, сър. Записах се на служба на едно ръждясало корито, а капитанът ми вика, дръж си устата затворена и ще изкараш десет пъти повече от този курс. Всичко е уредено. Бреговата охрана ни спипа и когато работата се спече, той плати само своя откуп. Не се оплаквам, сър, бях глупак и си го заслужих. Когато ме пуснаха, отидох на работа при господин Смит. Но оттогава гледам да не се доверявам прекомерно на хората.
— Все пак не си станал циничен. Мисля, че основният проблем на всеки съзряващ мъж е да трупа опит, без да се превръща в циник.
— Нямам този проблем, сър, винаги съм харесвал хората, дори и онзи глупак, капитана, дето ме забърка в кашата. Ако не ги дърпаш прекалено, те винаги издържат на това, за което са били създадени. Като нашия такелаж. Казват, че можел да издържи на напрежение три тона. Вероятно ще понесе и пет без последствия. Но не бива да се рискува с шест.
— И аз това казвах, но ти го онагледи по-добре. Слизай долу, Том. Време е за почивка.
— Да, сър. Но първо ще огледам трюма отдясно. Събираме малко вода, нищо, с което да не се справят помпите, но все пак трябва да зная причината.
Джейк кимна, бутна капитанската фуражка назад, облегна се и запя с плътен глас:
Жена му се качи по стълбичката и го целуна по врата.
— Това за мен ли е, мили? Или за „Нанси Лий“?
— Винаги за теб, мила моя. Освен това не помня куплета, в който се пееше за Нанси Лий.
— Чудя се дали въобще помниш имената на момичетата, с които си бил? На всички ни казваш „мило“.
— Има нещо вярно. Но ето теб, например, наричам „мила моя“. И дори си спомням името ти — не беше ли Соломон?
— Джейкъб, ти си бил истинска заплаха за женския род, когато си носил онази синя униформа. С неустоимия си еврейски чар навярно си оставял по някое малко чифутче във всяко пристанище.
— Нали знаеш какво казват, скъпа? Когато вдигнеш котва, всички сметки са уредени.
— Като изключим нещастните дечица. Ей, какво ще кажеш за Джиджи? И там ли ще се опиташ да подобриш расата?
— Не разбирам за какво говорите, госпожо.
— Тия ги разправяй на младоците. Джейкъб, любов моя, сигурна съм, че познаваш втората госпожа Бранка почти толкова добре, колкото първата. Но нямам намерение да го доказвам, само ти поднасям поздравленията си. Джиджи е много сладка женичка и аз ужасно я харесвам.
— Жено, правиш си погрешни заключения.
(„Сестрице, кажи му, че е станало там, където булевард Тройка пресича улица Хомо — един квартал, който и ти познаваш добре.“) „Юнис, не искам Джейкъб да се притеснява от подобни неща. Нямам намерение да го пробождам с харпуна.“ („И не би могла, мила, Джейк е истински капитан Ахав.“) „Юнис, казвала ли съм ти, че имаш мръсно подсъзнание?“ („Чие подсъзнание? Защото аз нямам никакво. Не ми е нужно.“)
Госпожа Соломон реши да сложи точка на разговора и извади секстанта от кутията.
— Мили, ще ми дадеш ли точно време?
— Пак ли ще се мериш в безпомощното слънчице?
— Не само него, но ако имам късмет, ще засека Луната и Венера. Така ще се ориентирам по три звезди. Имаш ли представа колко е малък този триъгълник?
— Готов съм да се обзаложа, че пак ще сбъркаш поне с двайсет мили.
— Чудовище. Негодник. Дори не се съобразяваш с една бъдеща майка. Вчера вечерта показах много по-добър резултат. Още малко и ще се науча.
— Юнис, защо ти е всичко това, когато има сателити и радио?
— Заради забавлението, скъпи. Ще изкарам изпита по навигация с пълно отличие. А след това няма да се налага да обикаляме из крайбрежни води. Ще бъда равноправен член на екипажа, докато плаваме за Хавай. А що се отнася до спътниците и радиото — представи си, че избухне война и всичко замлъкне? Тогава ще имаме полза от един добър навигатор на борда. Том призна, че дори не е отварял учебниците, когато се е явявал на изпита за капитан.
— Ако въобще го е вземал. Права си, скъпа, може да се окаже полезно. Защото ако избухне война, докато сме в открито море, ще забравим за Хавай. Ще свием право надолу, към Маркизите. Или още по на юг, към Великденския остров, ако можеш да го намериш.