Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
Тя потрепери.
— Ужасно.
— Да. Няма нищо общо с представите ни за благоприличие бременна жена в „деликатно положение“. Съжалявам, мила.
— Джейк, не съм в никакво „деликатно положение“. Правя това, за което е предназначено тялото ми. Чувствам се отлично и се наслаждавам на всеки миг.
— Което ме прави още по-щастлив. Но, Юнис, преди да напуснеш къщата и да се преместиш на някоя яхта, искам да те предупредя за нещо. Струва ми се, че трябва да го отложиш, докато се роди бебето.
— Защо, Джейк? Нали виждаш, че съм съвсем здрава. Не ми се гади сутрин, съмнявам се дори да ме споходи морска болест.
— Защото ти си в деликатно положение независимо от това как се чувстваш. Ще бъда спокоен, ако винаги се намираш достатъчно близо до медицинска помощ. Както е у дома, след като Боб и Уини се винаги наблизо. Или в този хотел. Но в открито море? Представи си, че започне преждевременно раждане? Ще изгубим бебчето, а може дори и теб. Не, Юнис.
— Уф. — „Юнис, има ли смисъл да му казваме, че първата ни бременност е протекла съвсем нормално?“ („Не, сестрице. Как ще му го докажем? Ако ме споменеш точно сега, ще реши, че получаваш халюцинации вследствие на бременността. Шефе, този спор ще трябва да го загубиш. Отстъпи още сега и потърси друг начин.“) — Джейкъб, не мога да споря с теб. Изгубих първата си жена, когато раждаше първото си дете, и зная, че може да се случи. Но какво ще кажеш, ако поканим Роберто и Уини да дойдат с нас? Тогава можем да отидем където си искаме. Да акостираме в някое голямо пристанище, Роберто ще е при мен, а на брега болници колкото искаш. Или не одобряваш кандидатурата му, защото знаеш, че е спал с мен? — („Хей, сестрице, това беше мръсен удар!“) „Спокойно, мила, нарочно размътих водата.“
Джейк Соломон повдигна вежди, после се засмя.
— Мъничка моя, няма да ме смутиш толкова лесно. Щом си избрала Боб за свой „бебеизмъквач“, ще направя всичко, за да го убедя… стига да нямаш нищо против, че жена му ще е с нас.
— И ти няма да ме уплашиш, господинчо. Ако двамата със сладката Уини решите да се усамотите за милувки, само ще те целуна за лека нощ. Разрешавам й да те утешава, докато съм подута — ще имаш нужда от това.
— С което да ти даде картбланш да й го върнеш по-късно? Жената почти винаги се влюбва в лекаря, който я изражда.
— Пак не улучи. Обичам Роберто отдавна и ти го знаеш. Джейкъб, ревност ли долавям?
— Не, просто съм любопитен. В края на краищата Боб е имал много възможности да се „усамоти с теб“ — както преди, така и след сватбата.
— Само възможности, миличък? — („Да, само, сестрице!“) — Тя се ухили и сбърчи носле. — Скъпи, вярно е, че името на Роберто наистина може да е в тази шапка. Но там могат да присъстват Финчли. Или Хюбърт. Или милият съдия Мак.
— Това признание ли е?
— По-скоро може да съдържа и нещо като признание.
— Престани да се шегуваш с мен, любов моя. Има само два типа жени. Едни, които кръшкат, и други, които го правят със знанието и одобрението на своите съпрузи…
— Няма ли и трети вид?
— А? Да не питаш за така наречената „вярна“ съпруга? О, сигурно. Така поне съм чувал. Но през моята двайсетгодишна практика с бракоразводни дела съм срещал толкова малко от тях, че не смея да се изказвам по въпроса. Бройката им е така нищожна, че дори не заслужават да бъдат анализирани. В наши времена мъжът е доволен, когато му сготвят вечеря и не му слагат рога открито. Това, което исках да кажа, е, че ако държиш на моето одобрение, не обиждай достойнството ми с надути въздухари като Хюбърт. Не бих се изненадал за Мак. Том Финчли е добре сложен мъж и се къпе редовно, макар понякога да обижда свещения английски език с изрази, които ме карат да потрепервам. Боб Гарсия доказва, че имаш отличен вкус. Но, моля те, скъпа, не ме карай да си мисля, че името на Хюбърт може да е в шапката. — („Сестрице, Джейк ни познава твърде добре. По-добре не се опитвай да го измамиш.“) „Миличка, просто му отвличам вниманието от главния въпрос.“
— Добре, драги ми господине. Ще извадя Хюбърт от шапката. Но все още остават доста възможности, нали? Освен това обещавам винаги да пазя достойнството ти. Но като стана дума за вечеря, май е време да се заема с това.