Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Не. Не и аз, а съм сигурен, че тя също.
— Значи ми е повярвал. Джейкъб, все още ли мислиш, че съм ти „натяквала“ за Джиджи? Или те поздравявах за поредния успех?
— Хъм… може би нито едно от двете. Чудя се дали не се опитваше да ме накараш да си призная? Но няма да се получи, малката.
— Моля те, Джейкъб. Излишно е да се държиш така, след като ти признах, че зная за твоята малка любовна връзка с Мариан.
— Юнис… Йохан! Трябвало е да станеш адвокат. Истината е, че въобще няма за какво да ме поздравяваш, защото не се е случило нищичко. А сега ми кажи откъде ти хрумна тази идея?
— Да, мили, но не точно в този момент, защото Джиджи идва насам. — Джоан прибра секстанта в кутията. — Здравей, Джиджи! Дай целувка, хубавице. Само на мен, Джейк е на вахта.
— Не съм чак толкова зает. Юнис, подръж руля. — Той прие целувката седнал и отново се съсредоточи върху управлението.
— В басейна ли беше, мила? — попита Джоан.
— Да. Джоан Юнис, може ли да поговорим за минутка? Господин Соломон, ще ни извините ли?
— Само ако се поправиш и ми кажеш „Джейк“.
— Престани, скъпи — сгълча го жена му. — Тя иска да си побъбрим по женски. Ела, мила. Капитане, гледай да не потопиш яхтата, докато ни няма.
Отдалечиха се до една от спасителните лодки.
— Проблеми ли имаш, мила? — „Юнис, нали няма да се караме с нея за Джейк?“ („Невъзможно, сестрице. Тази връзка е започнала преди две седмици и Джо, изглежда, няма нищо против. Което означава, че и той е в течение, а Джейк лъже, за да запази репутацията й. Колко е предсказуем.“)
— Да, нещо такова. Ох, най-добре да говоря направо. Джоан, следващия път, когато влезем в пристанище, искам да сляза. С Джо.
— О, скъпа! Какво е станало? Надявах се да останете поне месец — всъщност толкова, колкото пожелаете.
— Ами… и ние така мислехме. Но ме тръшна морската болест, а Джо все се оплаква, че светлината не е подходяща за рисуване… прекалено е силна… — Тя млъкна сконфузено. („Сестрице, това са скалъпени извинения.“) „Джейк?“ („Невъзможно, казвам ти. Накарай я да изплюе камъчето.“)
— Джиджи?
— Да, Джоан?
— Погледни ме. Не си пропуснала нито едно хранене, откакто Роберто ти даде таблетки срещу морска болест. А ако Джо не е доволен от светлината, ще очистим каюткомпанията и ще го оставим да рисува на изкуствено осветление. Прегърни ме и ми кажи какво те безпокои.
— Уф… Джоан, този океан е толкова голям! — Джиджи преглътна сълзите си и продължи: — Държа се като дете, нали?
— Не. И океанът наистина е голям. Най-големият океан в целия свят. Някои хора не понасят океани. И ти не си длъжна да го търпиш.
— Ами… в началото си мислех, че ще ми хареса. Нали знаеш, колко е романтично да плаваш из моретата и прочее. Но той ме плаши! Джо също, мака да не го признава. Джоан Юнис, ти беше невероятно добра към нас, но просто мястото ни не е тук. Ние с Джо не сме риби, а по-скоро домашни котки. Винаги сме живели в града. Тук е прекалено спокойно. И тихо, особено нощем. Тъкмо тишината ме кара да се будя.
Джоан я целуна.
— Разбрах те, скъпа. Усещах, че не си особено щастлива тук. Не разбирах обаче причината. Знаеш ли, ще дойда да ви погостувам пак. Макар че аз пък не харесвам градовете. Те са, които ме плашат. Но това ли е всичко? Има ли още нещо, което да ви безпокои? Теб или Джо?
— О, не! Всички са толкова мили.
— Чух, че нарече Джейк „господин Соломон“.
— Да, защото бях разтревожена от предстоящия разговор с теб.
— Значи не се притесняваш от него?
— О, ни най-малко! По-скоро ми е мъчно, че трябва да се разделим с вас двамата.
— И с Джейк може да ви погостуваме за няколко дни? — „Ще клъвне ли на въдицата, Юнис?“ („Защо питаш мен, шефе? От нея чакай отговора.“)
Госпожа Бранка сведе срамежливо очи, после я погледна и попита без заобикалки:
— Искаш да кажеш да си направим Четворка? С всички атрибути?
— С всички атрибути.
— Ами, ние с Джо сме готови, но какво ще каже Джейк?
— Джейк ли? Ти ми кажи за него, Джиджи.
— Уф… Джейк се чувства много добре в нашата компания. Но струва ми се, че е малко стегнат, когато ти си наблизо. Джоан Юнис, ти знаеш. Разбрала си, нали? Иначе нямаше да ми предлагаш да правим Четворка.
— Зная, разбира се. Но нямам нищо против.
— Казах на Джейк, че ще разбереш. А той ми вика, невъзможно, тя спи като пън.
— Истина, макар че сега съм на такъв етап от бременността, когато трябва да ставам честичко, за да пишкам. Но не съм ходила да шпионирам какво прави Джейк, когато го няма в леглото. Хрумна ми, като видях как те гледа. Което не е никакво доказателство, разбира се. Не го ревнувам, напротив, радвам се за него. Защото зная колко мила можеш да бъдеш с един мъж. Не забравяй, аз също съм била мъж…