Преродена любов

— Сигурен ли си, че ще приемеш отиването ми в скривалището им и че евентуално може да ми се наложи да вляза в схватка с тях? Без подкрепление?

— Ако ти се случи нещо, съдбата ми ще е същата като на Тор. На сто процента. Но страхът няма да ме накара да се опитвам да те задържа у дома.

— Беше категоричен, че не искаш никога да бъдеш на мястото на Тор.

Джон вдигна рамене.

— Но аз, така или иначе, съм в подобна позиция, когато не сме заедно. След раняването ти ми дойде идеята, че ако те убедя да не се биеш, не ме заплашва неговата съдба, че няма да бъда изложен на ужаса да бъдеш проводена или. нещо по-лошо. Но пък центърът на Колдуел съвсем не е най-безопасното място на планетата, а и при Трез не работиш в обкръжението на дечица. И по-важното, аз съм с теб във всичко — било то в старостта, в градския автобус или когато си простреляна от врага. Ако се случи нещо с теб, и с мен е свършено.

Хекс присви очи. Можеше да разчете емоционалната му решетка, но не и всяко кътче от мозъка му, а преди да се отвори за него и да даде воля на надеждите си, от изключителна важност бе да се увери, че той добре е обмислил всичко това.

— Ами след това? Да речем, че открия пушката, донеса я тук и се окаже, че това е използваното оръжие. Ами ако поискам да ги погна? Рот не е мой крал, но го харесвам и съм много ядосана, че някой се е опитал да го очисти.

Погледът на Джон не трепна, което я накара да повярва, че е обмислял такъв развой на събитията.

— Стига да не трябва да се бия заедно с теб, ще го приема. Ако се наложи да дойда като подкрепление, така да е, ще се справяме според ситуацията. аз ще се справям — поправи се. — Просто не искам да съм на едно и също място с теб, ако може да се избегне.

— Ами ако поискам да запазя службата си при Трез? За постоянно.

— Това го решаваш ти.

— А ако искам да продължа да живея в хижата си?

— Нямам право да изисквам нищо на този етап.

Това, разбира се, беше всичко, което искаше да чуе: никакви ограничения спрямо нея, свобода да избира, свобода да е равнопоставена.

Господи, колко й се искаше да му повярва. Раздялата с него бе най-мрачният и тежък период в живота й. Но работата бе в това, че тя бе привикнала към хроничното страдание. Единственото по-лошо беше да се обрече отново на същия ад. Това вече не би могла да понесе.

— Не правя това само за да се «сдобря » с теб, Хекс. Искам го, разбира се, страшно го искам. Това е начинът, по който очаквам нещата да вървят занапред. И както казах, думите не означават нищо. Предлагам да се заловиш с работата и да видим какво ще стане. Нека ти докажа с действията си онова, което изприказвах.

— Нали си даваш сметка, че не бих понесла още един такъв пристъп на паника от теб. Не мога... толкова е трудно.

— Безкрайно съжалявам — не само изписа думите с жестове, но ги и изговори с устни, а срамът по лицето му се заби в гърдите й като нож. — Съжалявам, не бях подготвен за реакцията си, защото не бях обмислил усложненията, докато не затънах в тях. Не се справих добре и искам да ми дадеш шанс да се поправя. Но не те пришпорвам, ти ще решиш кога.