Преродена любов

Настъпи дълга пауза.

— Аз. не знам какво да кажа.

Той сви рамене.

— Ето защо не ти обясних нищо предварително. И въобще приключих с говоренето. От един момент нататък то става безсмислено. Важно е действието. Важно е доказателството.

Тя разтри лицето си, сякаш имаше главоболие, и той се намръщи.

— Мислех, че това ще те направи щастлива.

— Да. Разбира се. Това е супер — тя се изправи. — Ще го направя. То се знае, че ще го направя. Разбира се, ще трябва да изпълня и задълженията си към Трез, но започвам още тази вечер.

Джон усети как окончанията на рецепторите му за болка засветиха като коледна елха — и това му подсказа колко много бе очаквал от тази маслинена клонка. Надяват се бе това отново да ги събере.

Един вид Cntl + Alt + DEL, с което да рестартират системата. Той подсвирна, за да привлече погледа й.

— Какво има? Мислех, че това ще промени нещата между нас.

— Очевидно е, че вече са променени. Ако не възразяваш, ще тръгвам. — гласът й пресекна и тя прочисти гърло. — Отивам при Рот. Ще му кажа, че съм в играта.

Тя пое към вратата със сковани и отсечени движения.

— Хекс? — изписа той, но без никаква полза, защото тя бе с гръб към него.

Той подсвирна отново, после се надигна от леглото и я последва в коридора. Протегна ръка и я потупа по рамото, защото не искаше да я оскърбява, като я награби.

— Джон, просто ме остави да си тръгна.

Той се изпречи пред нея и остана без дъх. Очите й блестяха от непролети червени сълзи.

— Какво има? — изписа отчаяно.

Тя бързо примигна, решена да не им позволи да потекат по бузите й.

— Мислиш, че ще скачам от радост, защото вече не си обвързан с мен ли?

Той трепна толкова силно, че едва не падна.

— Моля?

— Не знаех, че това между нас може да свърши, но при теб явно се е случило точно това.

— По дяволите! — той тропна с крака, обзет от потребността да вдигне някакъв шум. — Аз съм абсолютно обвързан с теб! И всичко това е заради нас двамата, защото искам отново да съм с теб. В същото време не е заради нас двамата, защото дори да оставим мен настрана, така е редно да се постъпи! Ти си точната за тази задача!

За момент тя изглеждаше като вцепенена, само клепачите й се движеха бързо. После скръсти ръце пред гърдите си и го погледна от упор.

— Сериозно ли го казваш?

— Да! — с мъка се удържа да не тропне пак с крак. — Господи, да... по дяволите, да... От цялото си сърце, да!

Тя отмести очи. После отново го погледна. След миг изрече с пресипнал глас:

— Беше ми. гадно да не съм с теб.

— И на мен. Толкова съжалявам — той пое дълбоко дъх и сърцето му се поотпусна, колкото да не заплашва да разчупи гръдната му кост. — Не вярвам, че някога ще мога да се бия редом с теб. То е все едно да искаш от хирург да оперира жена си. Но няма да заставам на пътя ти и никой друг няма да го прави. Ти поначало беше права, била си се по-дълго време, отколкото си живяла с мен, и е редно да ти се даде възможност да правиш каквото прецениш. Но аз не съм в състояние да присъствам. Ако се наложи, добре, но бих искал да го избягваме, доколкото може.