Светилата [bg]

Най-важните им пропуски бяха следните. Ах Сук не знаеше, че Анна Уедърел се е изнесла от „Скарата“ и вече живее при Лидия Уелс. Също така не знаеше, че Франсис Карвър е капитан на „На добър час“, кораба, заседнал в плитчините на Хокитика. След съвета в „Короната“, приключил малко след полунощ, Ах Сук не беше последвал останалите, които се бяха втурнали към брега, чуждите неблагополучия не го интересуваха, а и не обичаше да обикаля по тъмно из улиците на града. Вместо това се беше върнал в Кънери и оттогава не беше излизал оттам. Затова все още смяташе, че преди около месец Франсис Карвър е отплавал за Кантон и ще мине доста време, преди да се появи отново в Хокитика. Томас Балфор, който беше забравил, че го е подлъгал с това невярно предположение, не се беше сетил да поправи грешката си.

Когато камбаните удариха три и половина, Ах Сук се изкачваше по стъпалата на верандата в „Скарата“. Вътре поиска да го заведат при Анна Уедърел, като произнесе името ѝ тежко и с нескрито задоволство, все едно срещата им е била насрочена преди месеци. Извади от джоба един шилинг, за да покаже, че е готов да си плати за удоволствието да поговори с уличницата, и след това се поклони почтително. Помнеше Едгар Клинч от тайния съвет в „Короната“ и тогава той му се беше сторил порядъчен и разумен мъж.

Клинч обаче поклати глава. Посочи към наскоро пребоядисаната фасада на „Скитническа слука“ отсреща и избълва водопад от думи, от които Ах Сук не разбра нищо. Съдържателят го хвана за лакътя и го изведе навън, обърна го към сградата от другата страна на улицата и обясни, този път по-бавно, че сега Анна се е настанила там. Ах Сук мярна някакво движение през прозореца на бившата странноприемница и си даде сметка, че силуетът зад стъклото принадлежи на Анна — това му беше достатъчно, той се поклони отново на Клинч, взе си обратно шилинга от дланта му и го прибра в джоба. Сетне прекоси „Гуляйджийска“ и похлопа на вратата на „Скитническа слука“.

Анна явно беше в коридора, тъй като веднага отвори. Застана на прага с леко отнесеното високомерно изражение на подразнена прислужница — напоследък беше придобила този навик — и се подпря с една ръка на касата, тъй че да може веднага да захлопне вратата. (През изминалите три седмици се бяха изредили безчет посетители, най-вече зажаднели за компанията ѝ златотърсачи, които бяха свикнали вечер да я намират в „Златната прах“. Умоляваха я да я черпят чаша шампанско, бренди или малка бира, да „побъбрят“ в някое от ярко осветените заведения на „Гуляйджийска“, но поканите им неизменно удряха на камък, Анна поклащаше мълчаливо глава и затръшваше вратата под носа им.) Но сега, като видя кой стои пред нея, тя разтвори вратата широко и възкликна изненадано.