Светилата [bg]

— О! — Анна се изчерви. — Не, не можеш. Явно още не си чул. Приключих с това. Вече не съм уличница. Не се продавам.

— А каква? — попита Ах Сук.

— Госпожица Уедърел е моя компаньонка — рече госпожа Уелс, само че той не знаеше какво означава „компаньонка“. — И вече живее тук.

— Вече живея тук — повтори Анна. — И не пуша опиум. Разбираш ли? Край с опиума. Оставих го.

Той премига объркано.

— Всичко хубаво — рече Анна. — Благодаря, че се отби.

Изведнъж госпожа Уелс протегна ръка. Сграбчи със снежнобели пръсти Ах Сук за китката и я стисна здраво.

— Трябва да дойдеш на сеанса довечера — рече тя.

— Но той няма билет! — възкликна Анна.

— Азиатец — точно от това имахме нужда! — продължи вдовицата, без да ѝ обръща внимание. — Как го нарече?

— Ах Сук.

— А, да. Представи си само: азиатец на сеанса!

— Спиритическите сеанси от Изтока ли идват? — попита недоверчиво Анна.

Ах Сук не знаеше какво е „сеанс“, но „азиатец“ му беше ясно и той предположи, че става дума за него и вероятно е причината за грейналата в очите на Лидия алчност. Не можеше да си обясни как така тя не е мръднала и на йота за повече от десетилетие, след като Анна само за месец беше станала друга жена. Сведе поглед към впитите в китката му пръсти и изненадано забеляза златна халка. Посочи пръстена и каза:

— Госпожа Карвър.

Тя се усмихна още по-широко и подхвърли:

— От него ще излезе истински прорицател. Виж как познава!

— Защо я наричаш „госпожа Карвър“? — попита объркано Анна.

— Жена на Карвър — отвърна Ах Сук, с което не ѝ помогна особено.

— Смята, че сте съпруга на Карвър! — възкликна Анна.

— Или по-скоро предполага — отвърна госпожа Уелс и се обърна към него. — Не съм госпожа Карвър. Съпругът ми е мъртъв. Сега съм вдовица.

— Не госпожа Карвър?

— Госпожа Уелс.

Ах Сук се ококори.