Вина

Взе решение да се раздели окончателно с правото, отказа се от офиса си на Норт Бийч. Отново си възвърна петте килограма излишно тегло, обръсна елегантните си мустаци и скри хубавите си дрехи в дъното на гардероба.

Светът беше една измама. Хората — особено чаровните победители — бяха пълен боклук. Всеки идеализъм представляваше заблуда. Тъй като бързото и безболезнено самоубийство, да кажем с пистолет, намирисваше на предаване, той реши да тръгне по по-бавния път — този на постепенното алкохолно отравяне.

Някъде към края на процеса бе решил да се обади на Сам. След като прочете дневника на Даян Прайс, разбра, че се е държал като арогантен глупак и е грешал по всички показатели.

След като Флеърти му се обади с решението си да не се явява в съда, Уес разбра, че няма да се наложи да подлага Даян Прайс на кръстосан разпит. Нямаше да се наложи да я разкъсва.

И това му даваше възможността да каже на Сам, че е започнал да ѝ вярва. Бил е глупак. Обича я. Биха ли могли да опитат отново?

Но Уес не беше Марк Духър, липсваше му феноменалният му късмет, способността му прекрасно да улучва подходящия момент. Той беше боксовата круша на една враждебно настроена вселена. Фиаското на Даян Прайс с пистолета отне възможността му да говори със Сам.

Така и така беше на дъното, затова Лидия избра точно този момент да му сподели романтичната си история за авантюрата между нея и Духър в деня на погребението на Шийла.

И Уес окончателно реши да потъне в блатото от алкохол и вселенско отчаяние. Историята на Лидия затвърди мнението му за жените като цяло. Не можеше да си позволи да забрави, че всяко отдаване в любовта е фалшиво, подозрително и предопределено да се провали. А той се бе провалял достатъчно.

Привърза се още повече към кучето си — според него това беше показателно за душевното му здраве. Разкара дизайнерката, която го разхождаше, и започна истински да се грижи за него, макар и от време на време.

Тъмният период продължи около седем или осем месеца, но расовите бунтове, които почти разрушиха града през лятото, привлякоха вниманието му и обстоятелствата го принудиха да се погрижи за бивш състудент, обвинен в убийството на чернокож; а в лицето на Ейб Глицки намери неочакван сътрудник.

Накрая направи нещо добро като адвокат.

Затова отряза дългата си коса, извади старите си костюми и започна отначало.

Изминалите дни вече бяха заличили до известна степен раните, причинени от Сам.

Започна да я ухажва с пълната класическа програма — извинения, цветя, извинения, вечери. И пак извинения. Беше безчувствен тип, който хич не пасваше на времето си, но щеше да се опита да се промени. И говореше сериозно.

Почти година след деня, в който оправдаха Духър, двамата се преместиха в горната половина на една къща близнак във викториански стил на Буена Виста, точно срещу парка със същото име, на две пресечки разстояние от старото място на Сам на Ашбъри и не много по-далече от Центъра.