Вина
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-27-4
- Переводчик: Милена Кардалева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вина». Краткое содержание книги:
Докато процесът върви към кулминацията си, докато уликите се променят и свидетелите се дискредитират, докато Фаръл се издига до висоти, които никога не е предполагал, че може да достигне, от миналото на Духър изниква една жена. Нейната история ще промени ролята на почти всички участници в тези събития и ще даде началото на верижна реакция на истина и насилие, която ще обърне завинаги живота на много хора.
Вина не престава да смайва до последната си страница и е не само роман за престъплението и наказанието, а потресаваща драма за моралната отговорност и несигурното правосъдие, за семействата, свързани с лоялността и разделени от трагедията и предателството.
Вина е един от най-напрегнатите романи в съвременната литература — истински шедьовър.
Successful lawyer Mark Dooher has killed his wife of 20 years in order to marry a beautiful young female colleague. But suspicions of his guilt begin to tear his life apart, as the homicide chief gets closer to the truth.
Господ да му е на помощ, трябва да го направи.
— Това дело е различно — започна той. — Веднъж в кариерата си човек като мен получава шанса да каже на съдебните заседатели, че клиентът му е не само невиновен, но и невинен. И точно това ви казвам сега — Марк Духър е невинен. Не го е направил. Знам, че и вие го знаете. Знам го.
Пета част
44
Както Духър виждаше нещата, оправдаването му трябваше да възстанови цялата му сила, влияние и великолепие. Нали премахнаха обвиненията? Би трябвало всичко да свърши дотук и сигурно така щеше да стане, ако Уес Фаръл не беше повел ордите от плъхове вън от кораба, ако не бе създал илюзията, че корабът потъва.
Предполагаше, че така се получи, защото никога не си бе създавал приятели. Винаги хората идваха при Марк Духър. Не и обратното. Винаги имаха нужда от нещо, което той можеше да им даде — пост, пари, положение — но той нямаше нужда от тях. На никого не би дарил това задоволство.
Беше центърът на живота на Шийла, осигурил ѝ бе дом, доход и деца, но дори и в самото начало тя никога не му беше равна. Така бе поставил нещата.
А Фаръл? До процеса Фаръл не би си и помислил, че е на едно ниво с Духър. Цялото съществуване на този човек се въртеше на много по-ниско ниво от неговото. Полагаше му се ясно определената роля на изпълнен с непресъхваща възхита обожател, на когото Марк позволяваше пълен достъп, защото Фаръл го забавляваше.
Флеърти? Приятел? Едва ли. Архиепископът имаше нужда от съвета и напътствието на Духър и си плащаше за това. Ако си е мислил, че Духър е имал някакви чувства към него, това си беше негов проблем.
Шийла винаги ръководеше социалния им живот. Обичайните вечери в ресторанти или на „Олимпик“, театрални постановки, кино с отдавнашни познати — горе-долу това беше. Марк изобщо не си мислеше, че тези неща могат да му липсват, поне не конкретно. Духър трябваше да се досети, че приятелите на Шийла ще се отдръпнат от него и от новата му жена, но не съжаляваше за нито една конкретна компания.
Ала съществуваше някаква празнота, социална пропаст, която го изпълваше с чувство на самота.
Не е честно, мислеше си той. Така го бяха изолирали, все едно че в съда бе признат за виновен. Той и Кристина се ожениха няколко месеца след процеса и нямаха никакви приятели.
И много малко работа.
Флеърти беше поставил началото. По някакъв начин, в един момент от процеса, Флеърти бе загубил вяра в невинността му. Не се бе зарадвал на оправдаването му, дори не се беше обадил да го поздрави. В седмиците след процеса правните дела на Архиепископията бавно, но непреклонно започнаха да намаляват, докато най-накрая изчезнаха, а заедно с тях си отидоха и допълнителните договори с агенции, благотворителни дружества, училища и бизнес предприятия, които по един или друг начин бяха свързани с католическата църква в Сан Франциско.
„Маккейб и Рот“ се държаха без хонорарите от Архиепископията в продължение на седемнайсет месеца, макар че съкращенията започнаха почти веднага. Първо си отидоха компютрите. После двама адвокати започнаха да си поделят една секретарка. След това младши сътрудниците получиха предупреждения за съкращението си. Духът на работещите в компанията се изпари. Четирима старши сътрудници напуснаха заедно с клиентите си и основаха собствена фирма, за да се освободят от задушаващата прегръдка на Духър.
Кристина се върна на работа, но презрението към нея бе едва прикрито. Беше годеница, а после и съпруга на управителния директор. Другите сътрудници я избягваха, а партньорите не се отнасяха с доверие към нея.
Но тя беше борец и се посвети на делото да възстанови добрата репутация на съпруга си. Двамата с Марк щяха да се справят. Ако никой от водещите адвокати не желаеше да ѝ даде работа, тогава щеше да развива бизнеса, да води потенциални клиенти на обяд или вечеря, да помага както може.
Чувстваше се виновна, че се е съмнявала в него. Сега трябваше да компенсира. И целият свят да го напусне, тя щеше да остане с него. Това беше романтично и благородно и я изпълваше с чувство за поета мисия и значимост. Щяха да създадат това, което бяха направили родителите ѝ — живот, построен върху доверието.
Казваше си, че не е забременяла, за да спаси брака им. Винаги бе мечтала да има деца, семейство, нормален живот. Но нещата с Марк ставаха трудни — настроенията му, по-мрачни от всичко, което беше видяла у него в началото. Разпадането на фирмата му, разпадащата му се власт, за един мъж това беше унищожително.