Вина

Тя навлече една фланелена нощница и слезе долу, включи настолната лампа до мястото, където той седеше в библиотеката, прекоси стаята и се отпусна на канапето.

— Не искам да си мисля, че между нас нещата не вървят, когато ще си имаме бебе. Не искам да си мисля, че така не ти харесвам.

— Проблемът не е в това как изглеждаш, а в нас двамата.

Кристина се облегна на възглавниците. Очите ѝ паднаха върху чашата до него, почти празна.

— Да, пил съм. Може и още да пия. Проблем ли е?

Тя се загледа в него.

— Защо си толкова враждебен с мен? Какво съм направила, освен да те подкрепям? Не искаш бебето ли, Марк? Това ли е причината?

Като че ли напук, той изпи останалото си питие, преди да ѝ отговори.

— Не, не е това. — Бързо се изправи, взе чашата си и отиде до бара. Наля си още едно чисто питие. — Винаги съм разглеждал нещата от гледна точка на властта, Кристина. Само така ми е добре. Харесва ми, когато ме искаш, а виждам как ме гледаш сега.

— Никак не те гледам, Марк.

Но той клатеше глава.

— Обичаше ме такъв, какъвто бях, когато се срещнахме, когато ръководех фирмата и курът ми беше голям.

— Не е необходимо да говориш по този начин.

— Както искам ще говоря в собствената си къща.

Кристина разтърси глава и се изправи, тази вечер бе направила всичко възможно.

— Добре — каза тя, — но и аз не съм длъжна да слушам такива приказки в моята къща.

Почти беше стигнала до вратата, когато шепотът му я спря.

— Не чуваш ли какво ти говоря, Кристина?

Тя направи крачка към него и заговори с равен глас.

— Не мога да те позная, Марк. Съзнавам, че ти е трудно заради фирмата и не знам как се справяш с това. Но аз не се опитвам да отнема властта ти. Тук съм, до теб, опитвах се дори когато… — Кристина млъкна.

— Когато какво?

— Добре. — Още няколко стъпки до стола му. Отпусна се на ръкохватката. — Дори когато разбрах, че си ме лъгал.

Той присви очи, в които не се четеше нищо.

— Кога съм го правил?

Трябваше да му го каже. Беше стигнала дотук, може би щеше да помогне.

— Преди месец или два срещнах Дарън Милс в Стоунстаун. Спомняш ли си Дарън, стария ти партньор?

— Спомням си го, разбира се. И какво?

— По време на твоя процес Дарън вършил много работа с Джо Ейвъри в Лос Анджелис. Трябва да са приятели.

— Браво на тях.

Тя не му обърна внимание.

— Дарън реши, че ще ми е интересно да чуя как е Джо. Още си е там, знаеш ли? Отишъл е в нова фирма.

— Радвам се за него.

Кристина въздъхна. Жилото му беше отровно. Сложи ръка на корема си, сякаш да го предпази.

— Дарън спомена преместването на Джо в Лос Анджелис, как е станало толкова внезапно. Ти ми каза, че по преместването на Джо се е работило от месеци.

— Така ли?

— Дарън заяви, че не е вярно. Предложил си го внезапно на Управителния съвет няколко седмици преди това. Всички се учудили. Джо дори нямало да става партньор в продължение на още една година, но разбира се, те направили както ти си им казал.