![Александрийската връзка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/5/aleksandrijskata-vrzka-bg-download.jpg)
Александрийската връзка [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-145-2
- Переводчик: Елка Виденова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Александрийската връзка [bg]». Краткое содержание книги:
Малоун се обърна.
Пам свали пистолета.
— Крайно време беше — каза той.
Тя не можа да отговори, а очите й бяха разширени от ужас. Малоун се приближи до нея и свали ръката й. Тя го погледна с празен поглед.
От сенките край вратата изникнаха силуети. Към тях бавно се приближиха девет мъже и жени.
Адам и младежът със сламената шапка бяха сред тях. Ева се разплака и коленичи до тялото на Хаддад. Останалите приклекнаха до нея.
Пам стоеше неподвижно. Малоун също. Накрая реши да прекъсне скръбта им.
— Предполагам, че имате някакво оборудване за свръзка?
Адам вдигна поглед и кимна.
— Трябва да го използвам.
86
Виена
Торвалдсен отново се намираше в библиотеката с Гари, но този път Херман и вицепрезидентът знаеха, че е тук. Бяха сами, вратата беше затворена, а охраната стоеше отвън.
— Били са тук снощи — каза вицепрезидентът ядосано. — Трябва да са били някъде там. — И той посочи рафтовете на горния етаж. — Проклетото място прилича на концертна зала. Обадил се е на министъра на правосъдието и му е казал всичко.
— Това проблем ли е? — попита Херман.
— Слава богу, не. Брент ще стане вицепрезидент, когато всичко приключи. Той върши работата във Вашингтон в мое отсъствие. Поне в тази посока всичко е под контрол.
— Този човек — Херман посочи Торвалдсен — вчера отвлече дъщеря ми. И то преди да е чул каквото и да било снощи.
Вълнението на вицепрезидента се усили още повече.
— Което предизвиква цял куп въпроси. Алфред, не съм те питал какво правиш тук. Поиска Александрийската връзка и я получи. Аз лично го уредих. Не знам как си използвал тази информация и не ме интересува, но тя очевидно се превръща в проблем.
Херман разтриваше главата си.
— Хенрик, ще си платиш скъпо, че ме удари. Никой не си е позволявал подобно нещо.
Торвалдсен не се впечатли.
— Явно е дошло времето някой да го направи.
— А ти, момченце…
Гърлото на Торвалдсен се сви. Нямаше никакво намерение да излага Гари на опасност.
— Алфред — намеси се вицепрезидентът, — нещата вече са се задействали. Ще трябва да се справиш с тази ситуация.
По челото на Торвалдсен изби пот, когато осъзна значението на чутото.
— И двамата никога няма да кажат нито дума.
— Ще убиеш ли момчето? — попита Торвалдсен.
— А ти ще убиеш ли дъщеря ми? И какво от това? Да, ще го убия. — Ноздрите на Херман се разшириха и очите му проблеснаха от ярост.
— Не си свикнал на подобно отношение, нали, Алфред?
— Подигравките няма да те доведат доникъде.
Но щяха да му спечелят време, а това беше единственото, което можеше да направи. Обърна се към вицепрезидента.
— Брент Грийн беше добър човек. Какво се е случило с него?
— Не съм му изповедник, така че не знам. Вероятно е прозрял предимствата на моя пост. Америка има нужда от силни лидери, хора, които имат власт и не се страхуват да я използват. Брент е такъв. Аз също.
— Ами хората с качества?
— Това е относително понятие. Предпочитам Съединените щати да си сътрудничат със световната бизнес общност за постигането на взаимноизгодни цели.
— Ти си убиец — каза Гари.
На вратата се почука и Херман отиде да отвори. Агент от охраната на вицепрезидента му прошепна нещо. На лицето му се изписа объркване, той кимна и мъжът си тръгна.
— Президентът е на телефона — каза Херман.
Лицето на вицепрезидента доби смаяно изражение.
— Какво, по дяволите…
— Проследил те е дотук с тайните служби. Докладвали са му, че си с мен и още двама души, единият от които момче. Президентът иска да говори с всички нас.
Торвалдсен бе наясно, че нямат друг избор. Очевидно президентът знаеше доста.
— Попита дали телефонът ми има говорител — каза Херман, докато отиваше към бюрото си, където натисна два клавиша. — Добър ден, господин президент.
— Не мисля, че двамата с вас сме се срещали. Обажда се Дани Даниълс от Вашингтон.
— Не, сър, не сме се виждали. Приятно ми е.