Александрийската връзка [bg]

— Можем да седим тук цял ден — провикна се Малоун.

— Май си се самозабравил — отвърна Макколъм. — И нещо не си във форма.

— Мога да те изритам отзад.

Макколъм се изхили.

— Ще ти кажа какво ще направя. Мисля да се върна и да убия бившата ти женичка. Щях да убия и момчето ти, ако не беше обезвредил онези идиоти, които бях наел. А между другото, нали не смяташ, че това е твоя заслуга? Нагласих цялата работа, а ти тръгна като куче след лисица. План Б беше да убием момчето. И в двата случая щях да открия Джордж Хаддад.

Малоун знаеше какво цели Макколъм. Опитваше се да го ядоса. Да го предизвика. Да го накара да действа. Той се замисли.

— И успя ли да откриеш Хаддад?

— Не. Нали беше там, когато израелците го убиха. Чух всичко за станалото.

Значи Макколъм нямаше представа кой е Библиотекарят.

— Тогава откъде взе указанията? — попита Малоун.

— Аз му ги дадох. — Гласът беше на Джордж Хаддад.

Палестинецът стоеше до вратата.

— Мистър Сейбър, манипулирах ви по същия начин, по който манипулирах и Котън. Оставих касетата и информацията на компютъра си, за да можете да ги откриете, както и указанията за Пътя, които сам измислих. Уверявам ви, че пътят, който самият аз трябваше да извървя, за да открия това място, бе много по-труден.

— Говориш пълни глупости — каза Макколъм.

— Трябваше да звучи предизвикателно. Ако бе прекалено лесно, щяхте да решите, че е капан. Ако пък беше прекалено сложно, нямаше да успеете да се справите. Вие обаче бяхте нетърпеливи. Дори оставих флашпамет до компютъра, но вие изобщо не се замислихте за нея. Това бе поредната уловка.

Малоун забеляза, че от позицията на Хаддад ясно се вижда къде стои Макколъм. Но ръцете на Хаддад бяха празни. И това със сигурност не бе останало незабелязано.

— Джордж, какво правиш? — извика той.

— Завършвам започнатото.

Хаддад тръгна срещу Макколъм.

— Довери се на хората, които познаваш, Котън. Тя няма да те разочарова.