Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
— Помощ… помогнете, за бога… няма да издържа дълго… помогнете…
Отчаяно се придържаше към ролята си на полудял, защото очевидно само това можеше да ги спаси.
— Той полудя, полудя — развика се Марико, която веднага схвана замисъла му.
— Да, да — додаде Ябу, все още потресен, че бе зърнал Торанага и без да му е съвсем ясно дали Анджин сан се преструва, или наистина е полудял.
Марико напълно се обърка и не знаеше какво да прави. Анджин-сан спаси господаря и, но откъде знаеше той, питаше се тя, без да може да си отговори.
По лицето на Блакторн нямаше капка кръв, ако не се смятаха алените следи от ударите. Той танцуваше и подскачаше като обезумял в очакване на помощ, но помощ не идваше. Прокле наум Ябу и Бунтаро като долни страхливци, а Марико като „глупава кокошка“, след което рязко спря да танцува, поклони се на Ишидо като парцалена кукла, а после тръгна към изхода с танцова стъпка и заприпява: „След мен, след мен!“ Гласът му засядаше в гърлото, а той се опитваше да ги изведе като вълшебния свирач, извел плъховете от загиващия град.
Сивите му препречиха пътя. Той изрева с престорена ярост, властно им нареди да се махат и в следващия миг го обърна на истеричен смях. Ишидо сграбчи лък и стрела. Сивите се разпръснаха. Блакторн почти беше доближил тяхната порта. Обърна се и спря, защото знаеше колко е безполезен всякакъв опит за бягство. И отново се впусна безпомощно в безумния си танц.
— Той е побеснял! Бесните кучета трябва да се избиват — рязко извика Ишидо и вдигна лъка.
Марико веднага напусна безопасното си място до носилката на Торанага и тръгна към Блакторн.
— Не се безпокойте, Ишидо-сан — извика тя. — Не се безпокойте, това е временна лудост, позволете ми… — Тя се приближи до Блакторн, видя изтощеното му лице, безумната му изкуствена усмивка и се изплаши. — Ще ви помогна, Анджин-сан — бързо добави тя. — Ще се помъчим сега да се махнем оттук. Аз ще ви следвам. Не се тревожете, той няма да стреля. Само престанете да танцувате.
Блакторн веднага спря, обърна се и бавно тръгна по моста. Тя го следваше на една крачка разстояние, както беше редно, и почти чуваше свистенето на стрелите.
Хиляди очи следяха лудия исполин и мъничката жена, които се отдалечаваха от тях по моста.
Ябу пръв се размърда.
— Ако желаете да бъде убит, нека аз свърша това вместо вас, Ишидо-сама. Недостойно е вие да му отнемате живота. Един генерал не убива лично. Други вършат това вместо него. — Той се приближи плътно до Ишидо и добави тихо, да не чуе никой друг. — Оставете го жив. Лудостта му беше причинена от удара по лицето. Той е даймио в страната си и Марико-сан беше права… Вярвайте ми, жив ще ни бъде от по-голяма полза.
— Какво?
— Жив ще ни бъде по-полезен. Можете да го убиете по всяко време. Но сега ни трябва жив.
Ишидо се вгледа в отчаяното лице на Ябу, прозря истината и отпусна лъка.
— Добре. Но един ден ще ви го поискам жив и ще го обеся с краката надолу.
Ябу преглътна и се поклони, после нервно махна на колоната да продължи по пътя си, да не би Ишидо да се сети пак за носилката и „Кирицубо“.
Бунтаро се престори на вежлив, взе инициативата в свои ръце и поведе Кафявите. Не си зададе въпроса по какво чудо Торанага се е оказал сред тях като някакъв ками, а мислеше само за опасността, застрашаваща живота на беззащитния му господар. Видя, че Ишидо не сваля поглед от Марико и Анджин-сан, но въпреки това му се поклони най-учтиво и застана зад носилката на Торанага, за да го предпази от евентуални стрели, в случай че започне бой тук, на това място.
Приближиха портата. Ябу завършваше колоната в качеството си на ариергард. Очакваше всеки момент да ги спрат. Не може поне някой от Сивите да не е видял Торанага, мислеше си той. Колко ли време ще трябва, за да съобщят на Ишидо? Дали няма да си помисли, че съм взел участие в опита за бягство? Ами ако това ме погуби?