Шогун

— Благодаря. — Ишидо подаде свитъка на сантиметър от пердето.

Хлипанията замряха. Блакторн разбра, че Торанага е в клопка. Учтивостта изискваше да поеме писмото, но ръката му щеше да го издаде.

Всички чакаха ръката да се подаде.

— Кирицубо-сан?

Фигурата не помръдваше. Тогава Ишидо направи крачка напред, рязко разтвори пердето и в същия миг Блакторн изрева високо и започна да подскача нагоре-надолу като луд. Ишидо и всички останали се извъртяха към него изумени.

За миг Торанага се виждаше целият зад гърба на Ишидо. Блакторн си помисли, че от двадесетина крачки разстояние той можеше при добро желание да мине за Кирицубо, но не и от пет, дори с воалетка пред лицето. И в тази безкрайна секунда, докато той дръпна перденцето обратно, на Блакторн му стана ясно, че Ябу го е разпознал, Марико със сигурност, Бунтаро може би също, както и някои от самураите. Той се хвърли напред, сграбчи свитъка, промуши го през процепа на завесата, обърна се и заломоти:

— В моята страна се смята за лоша поличба един принц собственоръчно да подава послания като някакъв плебей… Лоша поличба…

Всичко стана тъй неочаквано и бързо, че Ишидо успя да измъкне меча си чак когато Блакторн се кланяше и буйствуваше отпреде му, като че беше на пружина, но в следващия миг рефлексите му надделяха и мечът му изсвистя. Блакторн отчаяно търсеше погледа на Марико.

— За бога, помогнете… лоша поличба… лоша поличба…

Тя изпищя. Острието замръзна на косъм от врата му. Марико бе започнала да обяснява думите на Блакторн. Ишидо свали меча си, ослуша се за миг, прекъсна я ядосано, после вбесен изкрещя нещо и удари Блакторн през лицето с опакото на ръката си.

Блакторн полудя от яд, сви огромните си юмруци и се нахвърли върху Ишидо.

Ако Ябу не бе скочил достатъчно бързо и не беше хванал издигнатата ръка на Ишидо с меча, главата на англичанина щеше да се търколи в прахта. Част от секундата по-късно Бунтаро сграбчи Блакторн, който вече стискаше врата на Ишидо. Не по-малко от четирима Кафяви успяха все пак да го откъснат от него, а Бунтаро го удари с всички сили отзад по тила, за да го замае. Сивите се хвърлиха да помагат на господаря си, но Кафявите обкръжиха Блакторн и носилките и за миг настъпи затишие. Марико и прислужничките умишлено виеха и пищяха, за да създадат по-силен хаос и всеобща бъркотия. Ябу започна да успокоява Ишидо, а Марико през сълзи повтаряше в престорената си истерия, че лудият варварин само се опитвал да спаси от зъл ками великия пълководец Ишидо, когото смятал за принц.

— А няма по-силно оскърбление от това да докоснеш лицата им, както и за нас, и то именно го подлуди. Той е неразумен варварин, но в собствената си страна е даймио и само се опитваше да ви помогне, господарю.

Ишидо беснееше и риташе Блакторн, който започна да идва на себе си. Все още проснат в прахта, той започна спокойно да се ослушва във врявата около себе си. Погледът му се избистри. Сивите, които ги обкръжаваха, бяха около двадесет пъти по-многобройни, но засега убити нямаше и всички дисциплинирано чакаха заповеди. В следващия миг цялото внимание се насочи към него. Ишидо отново се нахвърли върху му с ругатни и крясъци. Блакторн усети как Кафявите, които го държаха, се напрегнаха и разбра, че ще последва удар, но този път, вместо да се опита да се измъкне от здравата им хватка, както те очакваха, той се отпусна вяло и в следващия миг рязко се освободи, започна истерично да се кикоти и да си пее пискливо „хорнпайп“. Фра Доминго му беше казал, че според японците лудостта се причинява от ками и затова лудите, както децата и престарелите хора, не са отговорни за себе си и понякога се ползуват със специални привилегии. Затова щуро заподскача и си затананика, като в същото време припяваше на Марико в такт с песента: