Тримата мускетари
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1978
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тримата мускетари». Краткое содержание книги:
Атос, Портос и Арамис трима смели и дръзки мускетари от ротата на господин Дьо Трети, са предизвикани от съдбата в коварна борба за спасяването на крал Луи XIII. Те трябва да провалят замисъла на кардинал Ришельо, целящ да злепостави френския монарх. Към неразделната тройка се присъединява и младият благородник Д'Артанян. Но когато той се влюбва в красивата и опасна шпионка на кардинала милейди Уинтър, мечтата му да стане мускетар изглежда почти неосъществима, а мисията за спасяване на краля - невъзможна.
Д’Артанян позна кардинала.
(обратно)Кардиналът сложи лакът на ръкописа, подпря с ръка глава и изгледа за миг младежа. Никой нямаше по-дълбок, по-проницателен поглед от кардинал дьо Ришельо и д’Артанян усети как този поглед пробягва по вените му като треска.
Но той не се смути — държеше в ръка шапката си и чакаше благоволението на негово високопреосвещенство без излишна гордост, но и без излишна смиреност.
— Господине — започна кардиналът, — вие ли сте д’Артанян от Беарн?
— Да, монсеньор — отвърна младежът.
— Има няколко рода д’Артанян в Тарб и в околностите — продължи кардиналът. — Вие от кой сте?
— Аз съм син на д’Артанян, който е участвувал в религиозните войни с великия крал Анри, бащата на негово величество краля.
— Това е добре. Вие ли сте напуснали преди седем-осем месеца своя край, за да дойдете да си търсите щастието в столицата?
— Да, монсеньор.
— Вие сте минали през Мьон, където ви се е случило нещо, не помня вече какво, но все пак нещо…
— Монсеньор — подзе веднага д’Артанян, — ето какво ми се случи…
— Излишно е, излишно е — прекъсна го кардиналът с усмивка, която показваше, че той знае случая тъй добре, както и оня, който искаше да му го разкаже. — Били сте препоръчан на господин дьо Тревил, нали?
— Да, монсеньор, но точно при тоя злощастен случай в Мьон…
— Писмото е било загубено — продължи негово високопреосвещенство, — да, зная това. Но господин дьо Тревил е опитен физиономист, който познава хората от пръв поглед, и той ви настани в ротата на зет си господин Де-з-Есар, като ви даде надежда, че рано или късно ще станете мускетар.
— Монсеньор, вие сте прекрасно осведомен — забеляза д’Артанян.
— Оттогава сте имали много приключения: разхождали сте се един ден зад манастира Шартрьо, когато е било по-добре да бъдете другаде, после сте пътували с приятелите си до баните във Форж; те са се спрели по пътя, а вие сте продължили. Много просто, имали сте работа в Англия.
— Монсеньор — каза съвсем смаян д’Артанян, — аз отивах…
— На лов в Уиндзор или другаде, това не засяга никого. Аз го зная, защото моето положение изисква всичко да зная. При завръщането си сте били приет от една височайша особа и аз виждам с удоволствие, че сте запазили спомена, който ви е дала.
Д’Артанян посегна към диаманта, който беше получил от кралицата, и обърна бързо камъка навътре, но беше много късно.
— На другия ден след тоя случай ви е посетил Кавоа — продължи кардиналът. — Той е дошъл да ви помоли да се отбиете в моя дворец; но вие не сте му върнали посещението и сте сбъркали.
— Монсеньор, боях се да не съм си навлякъл гнева на ваше високопреосвещенство.
— Защо, господине? Защото сте изпълнили заповедите на вашите началници с повече разум и храброст, отколкото би ги изпълнил някой друг ли? Да си навлечете моя гняв, когато заслужавате само похвала! Аз наказвам хората; които не се подчиняват, а не тия, които като вас се подчиняват… твърде много… И като доказателство — спомнете си деня, в който бях пратил да ви съобщят да дойдете при мене, и се помъчете да си спомните какво ви се случи още същата вечер.
Същата вечер бе отвлечена госпожа Бонасийо. Д’Артанян изтръпна. Той си спомни, че преди половин час бедната жена мина край него, отнесена пак от същата сила, която я беше принудила да изчезне.
— И накрая — продължи кардиналът, — понеже не бях чувал известно време да се говори за вас, исках да узная какво правите. При това вие ми дължите известна благодарност: сам сте забелязали колко много сте били щаден във всички случаи.
Д’Артанян почтително се поклони.
— Това се дължеше само на някакво чувство за естествена справедливост — продължи кардиналът, — но и на един план, който си бях начертал по отношение на вас.
Д’Артанян се учудваше все повече и повече.
— Исках да ви изложа този план в деня, когато получихте първата ми покана, но вие не дойдохте. За щастие това закъснение никак не попречи да го чуете днес. Седнете тук, пред мене, господин д’Артанян: вие сте достатъчно знатен благородник и не бива да ме слушате прав.
И кардиналът посочи един стол на момъка, който беше толкова поразен от това, което ставаше, че събеседникът му трябваше да го покани втори път да седне.
— Вие сте храбър, господин д’Артанян — продължи негово високопреосвещенство. — Вие сте разумен, а това е по-ценно. Обичам хората с ум и сърце. Не се плашете — каза той усмихнат, — под хора със сърце разбирам смелите хора; но макар и да сте много млад и едва сега да влизате в живота, вие имате могъщи врагове: ако не се пазите от тях, те ще ви погубят.