Тримата мускетари

И така в четири часа четиримата приятели се бяха събрали у Атос. Нямаше вече грижи за екипировката и лицето на всеки изразяваше само лични и съкровени тревоги, защото зад всяко настоящо щастие се крие бъдещ страх.

Изведнъж влезе Планше — той носеше две писма за д’Артанян.

Едното беше малка, изискано сгъната надлъж бележка с красив печат от зелен восък, на който бе изобразен гълъб със зелена вейка в човката.

Другото беше голямо квадратно писмо, на което блестеше страшният герб на негово високопреосвещенство кардинала дук.

Когато д’Артанян видя малкото писъмце, сърцето му подскочи, защото му се стори, че познава почерка и при все че беше виждал само веднъж тоя почерк, споменът за него се бе запечатал дълбоко в сърцето му.

Той взе писъмцето и бързо го разпечата.

„Разхождайте се — пишеше вътре — идващата сряда от шест до седем часа вечерта по пътя за Шайо и гледайте внимателно каретите, които минават, но ако държите на своя живот и на живота на онези, които ви обичат, не продумвайте нито дума, не правете нито едно движение, което би могло да ви издаде, че сте познали тази, която се излага на най-голяма опасност, за да ви зърне само за миг.“

Нямаше подпис.

— Това е клопка — заяви Атос, — не отивайте, д’Артанян.

— Все пак — рече д’Артанян, — струва ми се, че познавам почерка.

— Може да е подправен — продължи Атос. — От шест до седем часа по това време пътят за Шайо е съвсем пуст, все едно, че сте отишли на разходка в гората Бонди.

— Но ако отидем всички! — предложи д’Артанян. — Дявол да го вземе, няма да ни лапнат и четиримата заедно с четиримата слуги, с конете и оръжието.

— А това ще бъде и удобен случай да покажем екипировките си — добави Портос.

— Но ако писмото е от жена — обади се Арамис — и ако тази жена не желае да я видят, помислете, че ще я изложите, д’Артанян. Това е недостойно за един благородник.

— Ще останем назад — предложи Портос, — само той ще се приближи.

— Да, но от карета, която препуска в галоп, лесно може да се изстреля един куршум.

— Ха! — подхвърли д’Артанян. — Няма да ме улучат. Тогава ще настигнем каретата и ще избием всички, които са вътре. И така ще намалим броя на враговете си.

— Той има право — каза Портос. — Сражение. Пък нали трябва да изпитаме оръжието си.

— Защо не! Да си направим това удоволствие — додаде Арамис с приятния си и безгрижен глас.

— Както искате — каза Атос.

— Господа — забеляза д’Артанян, — часът е четири и половина и едва ли имаме време да бъдем в шест часа на пътя за Шайо.