Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Изведнъж осъзна, че откритото в пещерата вероятно е важна археологическа находка. Но въпреки че мислите й се бяха успокоили и вече можеше да разсъждава логично, сърчицето й продължаваше да блъска в гърдите й.
95.
Престолонаследникът Тор’х
След смайващата имитация на церемонията по възкачването на Руса’х Тор’х беше щастлив да приложи уменията си за организиране на дейността по изграждането на величествен какавиден трон за новия самопровъзгласил се император.
Баща му вече със сигурност би трябвало да е усетил, че на Хирилка се случва нещо нередно.
Престолонаследникът нареди на най-добрите майстори, паметители и скулптори на Хирилка да проектират подобаващо разкошен трон за истинския водач. Занаятчиите и художниците се трудеха с абсолютна всеотдайност и отказваха храна и почивка, докато не свършат работата си.
По дължината на извитите страни на трона със скъпоценни камъни, кристали и скъпи метали бяха инкрустирани сцени от Сагата за седемте слънца и епизоди от управлението на великите магове-императори от достойното потекло на Руса’х. Подбраните за изобразяване от Тор’х събития бяха от смътната древност и не засягаха неприятното настояще с неговите кризи и разруха, които собственият му баща беше стоварил върху илдирийския народ.
След шеметния ден на церемониалното приемане на шайинг Руса’х беше обединил разпадналия се тизм на хирилкийския народ в себе си и бе изградил нова, непоклатима и съвсем отделна от останалите илдирийци мрежа.
Населението на Хирилка изпълняваше стриктно всяка заповед на новия император, а всеки, който неволно или съзнателно не беше погълнал мощния стимулиращ наркотик, беше издирен и заставен да се присъедини. С изключение на Пери’х сега всеки хирилкиец беше частица от един всеобщ организъм. Тор’х беше предложил собствената си подкрепа за управлението на чичо си с готовност и всеотдайност.
Отказваше единствено упоритият му брат. Сляпо преданите на новия император телохранители продължаваха да държат кандидат-губернатора под домашен арест и не му разрешаваха да се среща с никого. Тор’х отиде няколко пъти да разговаря с брат си — редуваше всеки път презрителни подигравки и молби, — но въпреки абсолютната си изолация, която силно го измъчваше, Пери’х продължаваше да отказва да приеме очевидното.
За разлика от населението на Хирилка, нито един представител от потеклото на мага-император не би могъл да бъде заставен насила да се обедини в новата мрежа на тизма. Пери’х трябваше да вземе съзнателно решение и да прекъсне връзката със заблудения си баща. Но младият мъж упорстваше, което се превръщаше във все по-голямо препятствие за плановете на чичо му…
Само след три дни Тор’х представи с гордост новия какавиден трон на Руса’х — той лежеше с изцъклени очи и все още се възстановяваше от кастрационния нож, който му беше предоставил абсолютен достъп до паралелната тизмена мрежа. Все пак, когато видя какавидения трон, лицето му грейна като сияен изгрев на фона на Хоризонтния куп.
— Прекрасен е! Тор’х, ти си моят достоен престолонаследник.
Тор’х бе преизпълнен с гордост, макар че понеже новият император беше издал заповед никой от неговите новопреосветени подчинени да не приема повече шайинг, за да не разстройва нововъзникналата тизмена мрежа, му беше зле от първата фаза на въздържанието. Отсега нататък целият произвеждан на Хирилка наркотик щеше да се събира за преосвещаването на други светове. Тор’х беше зависим от стимуланта от толкова дълго време, че сега тялото му изпитваше остра нужда от него и го разтърсваха остри спазми. Но самото му присъствие в новия бляскав тизм му даваше сила.
Подпомогнат от Тор’х и група неспирно бърборещи мъници, императорът се надигна и зае мястото си в новия какавиден трон. Сграбчи извитите облегалки и включи повдигащия механизъм, който го извиси над полирания под.
— Според поклонниците, които изпратих да го наблюдават, моят брат Джора’х си позволява краката му да докосват земята. Той твърди, че е магът-император, а се разхожда като всички останали простосмъртни. — Лицето на Руса’х потъмня от възмущение. — Той до такава степен се е заблудил, че никога вече няма да тръгне по сияйната пътека. Като истински достоен император на нашия народ, аз възнамерявам да се придържам към нашите осветени традиции, както повелява Изворът на светлината.
— Още една причина, за да те следваме, чичо.
Тор’х прокара пръсти по инкрустираните върху трона скъпоценни камъни.
— След като отново мога да се придвижвам, искам да нагледам новите ниалийни полета, напоителните канали и производствените съоръжения. Те ще се превърнат в основата на моето все по-разрастващо се управление.