Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
— И сега всички ни гледат как водим този разговор, точно както са го поискали. Вие сте устата им, ефрейтор, все едно дали ви харесва, или не. Ето един случай, в който може би трябва да убия вестоносеца, макар и само за да се отърва от глупостта му.
Киселата физиономия на Еймлес се вкисна още повече.
— На ваше място не бих се опитал, сър. Последния път, когато един капитан извади меча си срещу мен, му счупих врата.
Паран вдигна вежда. „Беру да ме пази дано, подценявам дори най-големите идиоти в ротата си.“
— Постарайте се да проявите малко сдържаност този път, ефрейтор. Върнете се и кажете на другарите си да стоят кротко и да не предприемат нищо, докато не дам сигнал. Предайте им, че няма начин да паднем без бой, но да се опитваме да пробием, когато баргастите най-много го очакват, означава много бърза смърт.
— Искате да им кажа всичко това, сър?
— С твои думи, ако искаш.
Еймлес въздъхна.
— Е, така ще е по-лесно. Ми аз ще вървя, капитане.
— Свободен сте, ефрейтор.
Вниманието му отново се върна към Кръга. Хъмбръл Тор беше застанал точно между двамата съперници. Сигурно им каза нещо, но беше кратко и много тихо, след което се отдръпна и отново вдигна боздугана над главата си. Ритмичното тропане на струпаните воини замря. Тротс извърна щита си в готовност, отстъпи назад с левия крак и вдигна меча. Небрежната поза на младока не се промени, ножът висеше отпуснат в ръката му.
Хъмбръл Тор стигна до края на кръга, размаха за последен път боздугана над главата си и го смъкна.
Двубоят беше започнал.
Тротс беше леко приведен, ръбът на щита беше малко под очите му. Десницата му беше полуизпъната и тъпият връх на меча стърчеше напред.
Младежът се извъртя към него и ножът в ръката му започна леко да се поклаща — като змийска глава. При някакво невидимо движение на Тротс младежът с ловък танц се озова вляво от него и оръжието замахна в небрежно отбранителна поза, но мостовакът не тръгна напред. Разделяха ги десет крачки.
„Всяко движение на младока подсказва на Тротс още нещо, попълва тактическата карта. На какво реагира момчето, кое го кара да се колебае, да се стегне, да се отдръпне. Всяко движение… А Тротс все още не е помръднал.“
Момчето скъси разстоянието — пристъпи под ъгъл, който можеше да бъде посрещнат само от щита на Тротс. Нова стъпка. Мечът на мостовака се плъзна на една страна. Момъкът отскочи, после отново се приближи, изостряйки ъгъла.
Като тежък пехотинец, Тротс се извъртя, за да намести здраво краката си… и баргастът атакува.
Паран изсумтя, щом видя как мостовакът изгуби стабилната си поза. Забравил за предимството си в ръста, Тротс посрещна замахването отдолу и иззад щита, като се хвърли неочаквано напред в атаката на момчето отгоре. Кривият нож забърса шлема на Тротс, след което кръглият щит се стовари в гърдите на момчето и го отхвърли назад.
Младежът тупна тежко на земята и се превъртя в облак прах.
Някой глупак щеше да скочи да го довърши и ножът щеше да блесне срещу него през огрения от слънцето прашен облак — но Тротс само намести крака зад вдигнатия щит. Младежът излезе от прашната вихрушка, ножът се поклащаше в ръката му. Усмивката бе все така на лицето му.
„Никакъв стил няма у това момче. Тротс все едно стои в първия ред на фалангата на неустрашимата пехота на Малазан. Не една варварска орда е била прегазена и посечена на късове от тази смъртоносна човешка стена. Тези Белолики никога не са влизали в сражение с имперската войска.“
Жилавият баргаст започна бърз танц — закръжи около Тротс, пристъпваше напред и отскачаше ловко назад, вдигаше облаци прах. В отговор мостовакът само се обръщаше към него — беше се превърнал сам по себе си в бойно каре — и изчакваше, сякаш дори твърде дълго се задържаше преди поредното обръщане, тъпчеше методично на място в уморителното и досадно упражнение на малазанската пехота, като дебелоглав новобранец. Посрещаше с пренебрежение всеки подвеждащ ход и не позволяваше резките движения на момъка — илюзорни сами по себе си — да отклонят вниманието му.
Воините вече викаха разочаровано. Двубоят не беше това, което очакваха. Тротс нямаше да играе тяхната игра. „Сега той е войник на Империята и това е добавката към историята му.“
Младежът предприе нова атака, оръжието му засвятка като мълния в оплетено кълбо от лъжливи движения, после замахна ниско отдолу, към дясното коляно на мостовака — връзката на бронята. Щитът се хлъзна надолу и избута ножа, широкият меч изсвистя водоравно към главата на младежа. Той се сниши и ножът му замахна към носа на ботуша на Тротс. Мостовакът натресе щита в лицето му.