Гай-джин (Част III)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част III)». Краткое содержание книги:
— И защо не — прошепна той.
— Какво „защо не“, Андре? — запита го Анжелик.
— О! Нищо. Просто бълнувах.
— Виж, ей там има свободна пейка. Да седнем и да поговорим.
Пейката гледаше към морето. Пощенският кораб привлече вниманието им и Анжелик се запита какво ли би се случило, ако се бе качила на него. „Само щях да се навра в леговището на лъвицата по-рано от необходимото. Няма защо да му мисля. Просто ще улеснявам новото си съществувание, ще проверявам издръжливостта си и ще чакам.“ От димохода взе да излиза пушек. Пощенският кораб вдигаше котва. Само няколко обслужващи катера стояха край пасарела му.
— Прости ми, но днес не ме бива за разговори.
— Ще ми дадеш ли някакви пари?
— Останали са ми съвсем малко. Колко искаш?
— Хиляда гвинеи.
— Господи, за какво са ти?
Андре пое дълбоко дъх.
— Тя се казва Хиноде. — Разказа й как се е влюбил и желае японката само за себе си, но не спомена нищо за истинската причина — за болестта си. — Естествено, трудно е да ти разкажа всичко, но не мога да живея без тази жена. А парите са ми нужни за договора й. Трябва да ги получа. Трябва.
— Не мога да намеря такава сума, Андре. — Анжелик бе искрено потресена, но и трогната. — Ами Анри няма ли да ти осигури някакъв заем?
— Отказа ми, отказа ми дори аванс срещу заплатата ми. Струва ми се, че се наслаждава на моята зависимост.
— Нека аз поговоря с него и…
— В никакъв случай. Ще е крайно неразумно. — Андре я погледна с нови очи. — Щом получиш брачното си обезщетение — моля се това да стане бързо, ще се погрижа да го ускоря, — искам от теб да ми заемеш хиляда.
— Ще ти помогна, стига да мога, Андре.
— Можеш ли да ми дадеш още сега? Сто — така цяла седмица ще държа мама-сан настрана. Тя ти помогна навремето — добави Андре, така, сякаш забиваше още един гвоздей в ковчега й.
Анжелик подмина думите му с пълното съзнание колко много й е помогнал и как бе обещал никога да не споменава за това. Мислите й изпревариха събитията и я доведоха до нов извод: „Хиноде ще ми осигури допълнителна защита.“
— Ще помоля Джейми за аванс.
— Ами парите, които Сър Уилям ти позволи да задържиш — онези двеста шейсет и три гвинеи от сейфа?
— Да, от тях е останало това-онова. — Анжелик погледна към морето, за да избегне очите му и тяхната обезпокоителна изпитателност. Питаше се откъде ли е научил, а и искаше да скрие погнусата си от този тъй различен Андре с неговата подмолна, приглушена истерия. „Глупаво е да се държи така, нима не разбира, че съдбите ни са обвързани? Но пък е влюбен, така че мога да му простя.“ — Изпратих част от тях вкъщи.
— Всеки ден ходатайствам за теб пред Анри, Анжелик. Сигурен е, че държавата трябва да те вземе под опеката си. Анри е от голямо значение за твоето бъдеще. Те двамата с посланика ще те закрилят в предстоящите битки, уверявам те. Много разумно от твоя страна да останеш тук и да чакаш — така е по-сигурно, по-добре. — Анжелик си спомни как съвсем неотдавна той й бе казал, че за нея е жизненоважно да замине.
Андре я наблюдаваше, но му бе трудно да я разгледа през воалетката. Спомни си как бе депозирал клетвена декларация относно завещанието си в сейфа на британския посланик, тъй като не се доверяваше на Сьоратар, в случай, че го сполети „нещастие“. В нея бе описал интимната й връзка с убиеца от Токайдо, аборта й — кога и как го е направила и как са укрили доказателствата, а също и смъртта на убиеца. Освен това бе приложил втората страница от писмото на баща й, което бе скъсал пред нея, но след това отново бе слепил парчетата. С тази страница щеше да прати по дяволите каквото и да било брачно споразумение, което Тес би могла да приеме, ако й окажат някакъв натиск. Щеше да използва всичко това, ако се наложи. Само Анжелик бе в състояние да му осигури Хиноде и обезпечено бъдеще.
„Райко, Мейкин и продажба и покупка на поверителни сведения ли? Въздушни кули — горчиво си рече Андре. — Аз им предадох целия план на военната ни кампания и какво получих в замяна? Голи обещания и никакво частично покритие на дълга ми.“
— Сто — повтори Андре, прекалено уморен и ядосан, за да добави „моля“.
Анжелик не откъсна очи от морето.
— Колко ще ни се наложи да чакаме, докато Тес предприеме нещо?
— Зависи как ще посрещне новината, как ще приеме Хоуг и какво ще направи на погребението. Тя ще те изчака трийсет дни, за да разбере дали си бременна, преди да реши. — Изрече го сухо, набивайки в главата й миналите събития, та отново да я направи зависима. Анжелик го погледна, доволна, че воалетката я прикрива. На него му се стори, че очите й излъчват дружелюбие — може би се страхуваше, а може би — не.