Кралят-маг
- Автор: Банч Кристофер
- Серия: Seer King #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-600-9
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят-маг». Краткое содержание книги:
Дамастес, млад кавалерийски офицер и луда глава, и изключително надареният магьосник Тенедос е трябвало да загинат в планинска засада. Но враговете им са подценили удивителните сили на ясновидеца-чародей и храбростта на войника. Никой не е могъл да предвиди възникналото между тях приятелство — и как то ще промени историята.
Нуманция е империя в упадък, по границите й властват разбойници, в провинциите кипят бунтове, гражданите й се разкъсват от разногласия. Древни сили на тъмна магия избуяват навсякъде, а имперските водачи, хилавата Власт на Десетимата, не предприема нищо. Ала когато Тенедос и Дамастес започват да надиграват узурпатори и некроманти, се пръсва мълвата, че техният път е пътят на Провидението.
За Дамастес това е пътят към славата и към спечелената любов на една красива злощастна контеса. За Тенедос това е пътят към невъобразимите висоти на амбицията. А за Нуманция пътят им води към възраждане… в служба на Богинята на смъртта.
Имах един последен въпрос:
— А Кутулу? Той ще дойде ли с нас?
— За какво ми е? — отвърна Тенедос. — Неговата работа ще започне след нападението. Дотогава не бива да излагаме възможностите му на риск. Отивай сега да си подготвиш бойците. Трябва да приготвя още няколко заклинания — просто за всеки случай.
Естествено доброволците се оказаха много повече от двайсет — два пъти повече бяха само от ескадрон Гепард, вече оздравели от раните и болестите, получени при оттеглянето от Кайт, и върнали се в дивизиона.
Всеки офицер на Пиконосците пожела да се включи и се боя, че отрядът малко понатежа с високи чинове, след като взех капитан Йонджи й легат Биканер. Капитан Петри ме погледна мрачно, когато му отказах, но исках с Пиконосците да остане невредим поне един офицер, когото познавам.
Привечер целунах Маран за довиждане и се качих при ясновидеца Тенедос. Този път одобрих облеклото му: тъмна плътна туника и панталони, къса патрулна пелерина и ботуши с кончови до средата на прасците. На колана си бе вързал кожена кесия с магическите си принадлежности. Също като на останалите, основното му оръжие беше кама. Освен това носеше малко дървено сандъче. Допуснах, че в него са съставките на специалното заклинание, с което толкова се гордееше.
Също така беше разработил план как да стигнем незабелязано до брега. Оказа се малко сложен и включваше отвличащи действия на войниците, блокирали пристанището от останалата част на града, та получилата се суматоха да прикрие групата ни, докато се промъква през фронтовата линия.
— Помолихте ли вече армията за отвличането?
— Да. Ще бъде Десети хусарски и дадох на домина дубликат на това — вдигна ръка и ми показа една много грозна месингова гривна. — Когато я потъркам, ще усети ощипване от своята и ще разбере, че е време да започне. Ще се придвижим от фронта на Хумаянски пехотен.
— Мисля, че имам по-добра идея… макар че идеята ви за отвличаща маневра е добра.
— Казвай — подкани ме Тенедос, малко ледено. — Все още се уча в тактиката.
— Сър, струва ми се, че сте пропуснали по-лесния път.
— И той е?
Посочих и той се наруга сам.
— Ама разбира се! Сам трябваше да се сетя. Ще пратя куриер да предаде на Хумаянски пехотен да не ни чакат.
Бях посочил река Латейн, блеснала под залязващото слънце, и вече бях осигурил пет плоскодънни лодки. Натоварихме се в тях, отвързахме въжетата и се оставихме течението да ни понесе към вражеското ядро. Всички се бяхме облекли в тъмно, камите бяха на коланите ни и носехме малки торби с другите инструменти, необходими за удара ни.
Имаше достатъчно светлина, тъй че изобщо не се съмнявахме в посоката си. Бях наредил на хората да залегнат в лодките. Когато наближихме щаба на товиетите, прошепнах на Тенедос да си потърка гривната. След няколко мига чух вдигналата се врява, щом хусарите започнаха отвличащата атака, загребахме към един от паянтовите кейове и привързахме лодките.
Слязохме безшумно на брега. Складовете наоколо бяха почернели от пожарите и усетих вонята на изгорели разлагащи се трупове.
Товиетите можеше да са глупави, че не бяха изоставили бърлогата си, но този път поне бяха поставили човешка охрана. Бяха трима и почти изпитах съчувствие към тези нещастни глупаци. Единият дори си подсвиркваше от скука, другият крачеше ритмично напред-назад, а третият стоеше до самата вода и гледаше втренчено към другия бряг.
Пипнах няколко ръкава — Йонджи… Карджан… Свалбард — и тримата тръгнаха напред, с извадени ножове. Чух само едно тихо цопване, когато пуснаха във водата третия пазач. Труповете на другите двама бяха довлечени до купчината полуизгоряло дърво и моите трима убийци отново се озоваха до мен.
Намерихме капака. Тенедос вдигна ръка да изчакаме, пипна се по слепоочията, докосна с пръсти дървото и кимна. Можех да продължа. Не беше усетил магически аларми. Зашарих с камата, намерих жлеба, натиснах и капакът безшумно се повдигна.
Все още не можех да повярвам, че не е капан, но след като изчакахме няколко секунди и не стана нищо, понечих да сляза по рампата. Тенедос обаче ме спря и поклати глава. Подаде ми сандъчето си и заслиза пръв. В първия миг си помислих, че е чисто перчене, но после се сетих, като го видях как внимателно стъпва, с изпънати напред ръце като пияница, мъчещ се да задържи света наоколо си стабилен, докато върви, че има право да поведе — беше единственият, който можеше да спре с контразаклинание очакващата ни магия.